На 8 ноември всяка година Българската православна църква чества Архангеловден, най-големия есенен празник след Димитровден. Според християнската религия пред престола на Господа винаги стоят седем първенствуващи ангели (архангели), първият от които е Архангел Михаил, представящ Божието слово.
Той е смятан за най-смелия и неслучайно в иконографията се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крака дявола. Поверието гласи, че на този ден тържествува доброто, светлината и справедливостта и за в нощта преди празника трябва да помислим за своите проблеми и прегрешения, които тегнат над нас, и да се помолим те да бъдат опростени на светлия празник.
В народните вярвания съществува предание, че светецът е един от шестимата братя юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите.
Затова и според българския фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек.
Въпреки тежката му задача, светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада.
Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.
На Архангеловден всеки български православен храм отслужва тържествена света литургия и прави водосвет за здраве, а след празника българският народ вярва, че започват „Мратинци“, „Вълчите празници“, през които се спазват обичаи, предпазващи хората от злини.
Празникът е един от най-почитаните и в народния календар - според вярванията Архангел Михаил е един от братята светци юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. По тази причина той е възприеман като ангел на смъртта, а във фолклора е популярен като "душовадник" или "вадидушник".
С него е свързана и една от трите големи Задушници през годината (в съботата преди Архангеловден). Тя е посветена на загиналите воини и затова често е наричана "мъжка". Според народните традиции и обичаи Архангеловден е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори.
Празничната трапеза включва ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, обредни хлябове. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен.
Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!".
Освен като Архангеловден 8 ноември се отбелязва като професионален празник на месари, полицаи и войници, жертвали живота си за свободата на България. На този ден именни дни имат Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Рангел, Райна, Рая.
