Повечето от старите ни емигранти в САЩ знаят, че доверието е най-скъпото нещо, това е най-атрактивната „стока“, която се разпространява сред сънародниците ни и на практика е конвертируема. Много от емигрантите ни споделяха и споделят, че в годините на комунизма сред тях е имало и хора, които не са били съвсем чистосърдечни, както навсякъде и както при всички, впрочем. Българката Цветанка Мирчова, или Флоранс Мирчоф, която живя и почина в Калифорния, споделя пред свои близки, че няма доверие на много хора от колонията, защото не ги познава и не знае,
кой какъв е и какви намерения има
Недоверието се появява едва в годините след установяването на комунистическото управление в България. Тогава постепенно страната ни изпраща свои доверени лица, доверени на комунистическата партия, които да шпионират в полза на разузнаването и които да се опитват да „комунизират“ наши сънародници в САЩ. Такова е мнението и впечатлението и на Георги Иванов, който посещава сестра си Цветанка /Флоранс/ в САЩ, през 1971 г. Ето какво записва той в своя пътен дневник по този повод: „…8 май, събота. Вкъщи се приготвяхме за вечеринка. Поводът – Mother day. Всичко беше организирано от българската колония в клуба. Там открихме един мъж, който през цялото време стоеше до вратата. Той
бил партизанин и след войната бил изпратен тук с вируса „БКП“
Много са били изпратени такива тук, за да комунизират българската колония. Тогава тя се разделила на две…“.
Мнението на Георги не е изолиран случай, то се споделя от много хора, с които той общува, които първоначално приемат и него като такъв кадър на комунистическата партия, но след това, когато се опознават, вече се отпускат, за да комуникират свободно с него. Още в ранните години на комунизма в България партията търси начини да инфилтрира свои елементи сред емиграцията ни не само в САЩ, но най-вече там, за да може да следи нагласите в колониите ни по света и да ги контролира.
Въпросният партизанин, за който Георги споделя, е бил изпратен именно в Калифорния. Той се оказва обаче толкова силно и хронично заразен с вируса на БКП, както авторът на дневника пише, че дори не успява да се прикрива достатъчно успешно и
колонията го изолира по естествен начин
Именно заради това той стои до вратата по време на вечеринката, защото просто не е желан там. Епизодът е странен, но не и инцидентен. Георги описва и друг случай с други хора, където отново става дума за шпиони, шпионаж и неприятни отношения между хора с различни политически възгледи и цивилизационни ценности. „…19 юли, понеделник… Отидохме в Милка. Мъжът й е от село Микре, Врачанско. По професия е радиотехник. Имаха женена дъщеря, която живееше отделно. Бащата на Милка през Втората световна война е участвал в бомбардировките над Плоещ в Румъния. Вземаше 1200 долара военна пенсия. Имаше горещо желание да дойде в България, но паспортната служба отказва да му даде виза, защото в България щели да го съдят. Той обясняваше отказа с това, че след войната в дома им живеел българин, на който той разказал всичко. Този човек бил шпионин, изпратен от властите в България, за да го шпионира…!“.
Това е отделен случай за хора, които стават обект на шпионска атака от други, изпратени от България. Комунистическата партия не пести средства и сили, за да внедри свои доверени другари в
средите на политическата ни емиграция
Само така тя може да следи какво става там, какво се говори, какво се планира, въобще - какво се случва. Опитите да се държи под око емиграцията ни, която често се нарича с епитета „вражеска“, е нещо, от което партията не се отказва дори до края на тоталитарния период в края на 1989 г. Всичко е подчинено на това да се търсят и открият лостове за влияние, посредством които определени емигрантски среди да бъдат настроени срещу други и по този начин да се упражнява индиректна власт с идеологически привкус. Хора като въпросния партизанин, както и много други, за които Георги знае, но не е намерил за необходимо да описва подробно, правят живота на много наши сънародници в САЩ, и не само там, по-труден. Създава се една среда на недоверие, на дебнене и непрекъснато проверяване, за да могат хората в крайна сметка да бъдат спокойни, че техните чистосърдечни чувства няма да станат обект на злостни шпионски манипулации. Уви, епохите винаги са имали своя печат, тази епоха имаше черен печат…!
