Владимир Смирнов и Младен Младенов (вдясно) във филма ,,Сбогом, приятели!"
Двама млади и красиви актьори дебютират заедно във филма ,,Сбогом, приятели!", който излиза на екран през май 1970 г. - руснакът Владимир Смирнов и пловдивчанинът Младен Младенов. Първият вече е ,,полов емигрант" в България, както сам се нарича, а само след 11 години вторият ще стане политически емигрант в Австралия. И двамата ги очаква ранна и трагична смърт.
Учителят по литература Боев на Владимир Смирнов е положителният герой във филма и актьорът печели наградата на просветното министерство на кинофестивала във Варна. Учителят Кирил на Младен Младенов е антагонистът. Любимец на директора, но недолюбван от учениците заради педантизма си и сухарското преподаване на литературата. Въпреки отрицателната му роля актьорът, макар и без официална награда, също става много популярен след филма и по него, както и по Владимир Смирнов, въздишат много влюбени ученички.
Но по това време Младен е щастливо женен за перничанката Мая Драгоманска, имат и малка дъщеричка Мила. Двамата се венчават в Копривщица през 1968 г., тя е първокурсничка, той - във втори курс на ВИТИЗ. Кумуват им колегите Георги и Лилия Миладинови. Сватбеният купон е вдигнат само с парите от стипендиите. Апостол Карамитев им подарява малка ваничка, в която е къпал децата си Маргарита и Момчил. В нея те къпят дъщеря си Мила.
При една екскурзия в родопското село Дедево в порутената му църква Мая и Младен намират икона на Христос. Тя е на нещо като папирус и е залепена на прозореца на храма. Двамата я купуват, след това приятели от Пловдив я реставрират. На гърба на иконата Младен написва, че тя е за спомен на Мила, когато нейният татко вече няма да е с нея. Тогава едва ли подозира, че това ще е толкова скоро. Благодарение на приятелството на Младен Младенов с Борислав Шаралиев, който е режисьор на ,,Сбогом, приятели", Мая е поканена за следващия филм на режисьора. След кастинг тя играе главната роля в ,,Необходимият грешник" (1971). В него си партнира с Явор Милушев. А филмовата кариера на Младен Младенов продължава с главната роля в ,,10 дни неплатени" (1972), където играе инж. Иван Добрев. Пак е инженер, и то със собствената си фамилия Младенов в ,,Сиромашко лято" (1973), но във филма блестят Георги Парцалев и Таня Лолова. Особена популярност му носи ролята на лейтенант Велев от сериала ,,Синята лампа", който тръгва по националната телевизия през 1974 г. и е посветен на ,,органите на народната милиция".
Макар и малка дъщерята Мила помни времето, когато татко й се снима в сериала ,,Синята лампа". В една от сериите престъпник стиска носа на лейтенант Велев и като гледа тези кадри, Мила се разплаква. А той после я успокоява, като показва, че носът му си е на мястото. През същата 1974 г. семейство Младенови се разпада, но двамата запазват добри приятелски отношения. ,,Младен беше емоционален човек, невероятен артист, който можеше да разчлени всяка роля на части и да ги поднесе на зрителите. Но беше и труден характер и в сблъсъка с моя нещо не се получи", признава Мая Драгоманска. Тя помни, че той много харесвал ролята си в ,,Сбогом, приятели" и винаги говорел с добри чувства за екранния си съперник Володя Смирнов.
Двамата запознават и жените си и тогава Мая също е впечатлена от чара на руснака.
Последната изява на Младенов в родината е в епизодична роля във филма ,,Компарсита" - играе един от работниците на голям национален обект. Филмът е пуснат на екран през 1978 г. и е
оценен като поредния провал
на важната ,,работническа тема".
През 1981 г. Младенов и приятелката му Соня тръгват на екскурзия за Австрия с кораб по Дунав. Заедно са с актьорското семейство от пловдивския театър Златина и Никола Тодеви, които не подозират нищо за намеренията им. Във Виена Младен и бременната му приятелка изчезват от кораба, оставяйки целия си багаж. След шестмесечен престой в бежански лагер във Виена двамата получават билет и виза за далечна Австралия, където Соня има роднини. Там ражда сина си Стенли, кръстен на дядо му Стоян, бащата на Младен. Живеят в Мелбърн, след това в Сидни. Младенов не къса връзките с предишното си семейство. Той редовно звъни по телефона на Мая, на Мила праща колети с вносни дрешки. Разказва им, че се е снимал в местен сериал и със спечелените пари направил кафе-театър с частна трупа. Не говори за носталгия, но признава, че иска да се завърне за малко в България, за да види нея, Мила и родителите си.
В Австралия Младен Младенов играе в три филма: ,,The Fire in the Stone" (1984) - Лех Одински, ,,Robbery Under Arms" (1985) - богат обирджия, и ,,Initiation" (1986) - Бруно.
През 1986 г. идва страшната вест, че колата, шофирана от Младен, се забила в дърво и той загивал на място. Поне това е официалната версия. Семейството му така и не получава повече информация.
Неотдавна в едно интервю Филип Трифонов каза: ,,Раздялата ми със Сатиричния театър сравнявам и с бягството на актьора Младен Младенов от театър ,,София" в Мелбърн, и с това на писателя Георги Марков от Сатиричния театър в Лондон. Лошото е, че и двамата загинаха мистериозно. Младен някакъв самосвал го блъснал в Австралия..."
Тъй като Младен Младенов се води невъзвращенец, Мая Драгоманска преодолява куп препятствия, докато успее да извади смъртен акт, защото без него дъщеря им не може да кандидатства. Помага колегата актьор Петър Деспотов, зет на Павел Матев, който тогава е председател на Комитета за българите в чужбина.
Дъщерята на Младен Младенов - Мила, завършва математическа гимназия с разширено изучаване на биология. Когато съобщава този факт на татко си, той казва от Австралия: ,,По-добре е да познаваш душата на човека, отколкото биологията му..." Мила вижда за първи брат си Стенли малко повече от година след гибелта на баща им, когато момчето и майка му Соня си идват за кратко в България. Тогава Мила е на 18 години, а Стенли - на 7. Соня обаче не разказва на Мая Драгоманска
никакви подробности за смъртта
на мъжа, когото и двете са обичали. И досега Мая няма обяснение защо Соня постъпва така. Предполага, че двамата може би вече са били разделени.
Стенли завършва информационни технологии и сега живее в Аделейд - града с най-голям брой българско население в Австралия. Занимава се с програмиране и производство на тренажори за локомотивни машинисти. От 31 март тази година е женен за австралийката Алисия. Двамата с нея гостуват в България през 2008 г. - почти 20 години след първото му идване. Мила ги води в Рилския манастир, в Казанлъшката гробница, във Велико Търново и на други интересни места. Стенли говори малко български, но разбира почти всичко. Най-трогателна е срещата с баба му Пенка - майката на неговия баща Младен, която сега е на 92 години. В един момент тя иска двамата със Стенли да останат насаме. Какво му казва и за какво си говорят, никой не научава.
,,Чувствам го като брат, усещам силата на общата ни кръв", каза Мила Младенова. Тя завършва актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, но от години работи в направление ,,Култура и образование" на БНТ. Има 18-годишен син Лъчезар и 15-годишна дъщеря Лия.
Братът на Младен - Марин Младенов, дълги години е актьор в Пловдивския театър. Помним го като Графа от ,,Черните ангели" на Въло Радев и от много други филми. И двамата му синове също са актьори - Стоян е в Малък градски театър ,,Зад канала", а Боян - в театър ,,Възраждане".
Емиграция и трагична смърт
Освен Владимир Смирнов и Младен Младенов в ,,Сбогом, приятели!" играят още Климент Денчев и Лъчезар Стоянов. И четиримата имат сходни драматични съдби.
Владимир Смирнов идва в България в края на 1967 г. заради любовта си към българската актриса Силвия Спасова. Дебютният филм го прави популярен и бързо става звезда - играе в много филми, тв сериали и постановки на Младежкия театър. В началото на 1990 г. е уволнен от театъра ,,по непригодност". Изпада в тежка депресия, започва да пие. През ноември 1997 г. е повален от тежък инсулт. На 10 август 2000 г. умира в съня си. Три години преди Младен Младенов - през 1978 г., Климент Денчев също напуска България заради скандал с квартален милиционер. Но Климбо, както го наричаха приятелите, се отправя на север. Установява се в Канада. Заживява в Монреал и там също прави успешна артистична кариера. Почина на 29 март 2009 г. малко преди да навърши 70.
Лъчезар Стоянов умело съчетаваше в себе си актьорското майсторство и каскадьорството. Не направи големи роли в киното, но всичките му изпълнения дълго се помнеха. В житейското кино обаче провалите са повече и той търси спасение в чашката. Сутринта на 3 юни 1991 г. година го намират мъртъв в градинката до театър ,,София". Версията тогава е, че е пребит от клошари, с които преди това се е черпел. Убийците задигат портфейла и коженото му палто. Те така и остават неразкрити.
Пенчо Ковачев, ,,24 часа"
