Пътуването с кораб до Америка е едно относително рутинно действие до към средата на миналия ХХ в. Все пак, това е единственият начин тогава да стигнеш от Стария континент до САЩ. Хората избират корабите, но и класата. По-бедните, каквито са българите от така наречения „стар край“, пътуват предимно в трета класа, защото за тях е важно не качеството на пътуването, а самото придвижване от точка А до точка Б – тоест от Европа до Америка. Те отиват там, за да припечелят малко пари и да се върнат по родните си места, за да си купят една нива, чифт волове или крава, да се задомят и да живеят щастливо, според тогавашните разбирания за това.
Тази мечта се постига именно с работа в чужбина
и основно в Америка. Нашенците планират пътуването много дълго време, защото не разполагат с огромните суми, около 40 – 50 долара, които тогава са наистина много пари, особено пък за бедните българи. Тези средства понякога се събират и със заеми, за да могат предимно младите мъже, да заминат на гурбет и да сбъднат мечтата си. Някои успяват, други – не, но поне опитват. А корабите са единственият транспорт до Америка.
Днес пътуването с кораб е преди всичко атракция,
романтичен круиз, където човек може да си прекара няколко дни, седмица или повече, много добре, в лукс, забавления и какво ли не.
Един от първите наистина предимно луксозни, но и много удобни кораби е „Титаник“. Той предлага наистина невероятен лукс за времето си. Там обаче все още има класи. Няма как, обществата са твърде социално профилирани вътре в самите тях, но и едно спрямо друго. Аристократите не желаят да пътуват на едно място с така нареченото „простолюдие“. Дори когато някой от същото това „простолюдие“ успее по някакъв начин да се издигне, дори и да стане аристократ, той все пак е гледан с презрение от страна на потомствените аристократи, включително и на корабите, където социалното разслоение е такова, каквото е то и на сушата.
Но и днес, макар и неофициално, корабите, които изпълняват круизи, имат и елемент в офертите, където социалното разделение е факт и то е неизбежно.
Няма, никога не е имало, няма и как да има социално равенство. Хората имат различни финансови възможности и това автоматично ги прави различни един от друг. Говорим обаче за различия във финансовите възможности, което се отразява на външната изява на хората. Тук не става дума за онези социални различия от миналия век, които се основават на родови връзки, социален произход, принадлежност към една или друга каста, или права по наследство и по право.
И днес, когато човек избира да пътува на круиз с кораб, може да избере каюта с или без прозорец, което зависи от финансовите му възможности. Прозорецът обаче е много важен, защото гледката навън помага на вестибуларния апарат да се адаптира към движението. Това обаче струва пари. Има значение, дали каютата гледа навътре, към вътрешността на кораба, или навън, към морето, това също струва пари. Има обикновени каюти, апартаменти, луксозни помещения. Човек може да избира къде да се храни, но това става в зависимост от финансовите му възможности, а не защото принадлежи към една социална прослойка, или не. Въпреки че финансовите възможности играят роля при формирането на социалните различия, те обаче не се основават на родови права.
Корабите отстъпиха първото си място за транспорт до Америка
още през 50-те години на миналия век. Тогава реактивните самолети поеха пътниците и ги придвижваха много по-бързо и удобно от Европа до Америка.
Така постепенно цените на билетите за корабите първо намаляха драстично, а след това, когато самолетите тотално превзеха междуконтиненталния транспорт на пътници, за корабите остана само превозът основно на товари. Към 90-те години на ХХ век обаче постепенно корабите започнаха да си възвръщат пазарния дял, като започнаха да предлагат пътувания не толкова за транспорт, колкото за круизни пътешествия, изпълнени с лукс, който граничи дори с разточителство. Но когато говорим за пари, разточителство няма, когато човек има пари, защо да не си позволи повече, дори и до крайност, всъщност, кой определя, кое е крайност…, освен ако законът не го забранява, разбира се!?
Днес корабите вече напълно си възвърнаха пазарния дял, но основно за богати хора, които искат да отидат до Америка, но не за определено време и не по работа,
а просто за забавление
Това е начинът човек да се забавлява, докато пътува. Днес корабите предлагат наистина невероятен лукс. Човек се чуди как е възможно всичко това на един… кораб…!!! Има басейни, не един, а няколко, има магазини, градини, театри, водни пързалки, всякакви атракциони, които съзнанието ни трудно би възприело, че са изградени на една плаваща в океана платформа. Става дума наистина за умопомрачаващи размери на кораби, които са цели плаващи градове. Човек може да живее на тях. Там на практика има абсолютно всичко, от което едно човешко същество се нуждае по време на своя живот, че дори и доста отгоре на това, от което се нуждаем!!!
