Историята на един от най-престижните американски университети, този в Сиракюз, датира още от 1870 г. Градът се намира в щата Ню Йорк, административен център е на окръг Онондага. Наречен е на италианския град Сиракуза. Всъщност училището винаги е било по-напред от историческото време. За какво става дума!? Този университет е първият в САЩ, които предложи бакалавърска степен по изящни изкуства. Отваря врати за жени още през 1870 г., от пионерите, които включват Карън ДеКроу (активистка за правата на жените) до Айлийн Колинс (първата жена - командир на космическата совалка). Всъщност, нека се върнем на изящните изкуства, с което университетът в Сиракюз се гордее. Освен тях тук се преподава и музика, при това образователният сегмент има наистина стародавни традиции. Оказва се, че в това начинание има и българска следа…! Ето
какво пише Георги Иванов
от София, който посещава САЩ през 1971 г. Той е син на известен български емигрант в САЩ – основателят на вероятно първия български оркестър в Новия свят - маестро Стойо Крушкин - и „Bulgarian Balkan Band“, в Стилтън, Пенсилвания, около 1915 г. В своите пътни бележки, които води изключително стриктно по време на пътешествието си из САЩ, Георги Иванов споделя: „…На 9 септември 1971 г. около 16,30 ч. потеглихме за град Сиракюз. Около 19 ч. пристигнахме. Отидохме в семейството на Васил Търпев. В този град е живял баща ми до 1940 г., когато се преместили в Калифорния…“ и още: „…На 11 септември, 1971 г. минахме покрай университета – червена тухлена сграда. Тук татко е преподавал на студенти да свирят на фагот…“.
Ето как един българин от така наречената „стара емиграция“ в САЩ оставя името си не само като музикант, а преди това и като гвардейски музикант в София, но и като капелмайстор, а също и преподавател. Едва ли Стойо е бил хабилитиран в университета в Сиракюз. Едно обаче е сигурно от бележките на Георги, че той наистина е преподавал тук, и това ни даде основание ние да се обърнем към ръководството на университета в град Сиракюз днес, за да попитаме,
дали пазят архиви
от онова време и ако пазят нещо, какво е то и каква е стойността му за българската културна история и за историята на емиграцията ни в САЩ.
Получихме отговор от Шеридан Бишоф – ръководител на Центъра за изследване на специални колекции при библиотеката на университета в Сиракюз. За съжаление там няма останали архивни следи от дейността на Стойо Крушкин. Но така или иначе, „старата емиграция“ помни и знае, а това е коректно предадено в пътните бележки на Георги Иванов, което за нас е достатъчно достоверна историческа следа за това, че наистина българин е преподавал фагот в този университет и това е повод за гордост не само за неговото семейство, но и за всички българи в САЩ. Това е поредното доказателство, че нашенците, които са пътували към Новия свят, са идвали тук не само за да припечелят пари, но и за да развиват своята култура и мироглед, но и да предават знанията си, уменията си и таланта си, както е в случая, на други хора. Така се осъществява един обмен на знания, културен феномен, който включва инфилтрация на музикални тенденции, стилове и музикантски умения. Този тип културно сътрудничество придава изключително важния елемент на културните влияния, благодарение на които музиката търпи развитие, модернизира се, прогресира и в стилово, и в жанрово, а и в чисто звуково и техническо отношение. В същото време получихме и
безценни снимки и веществени доказателства
за дейността на оркестъра на Стойо Крушкин в САЩ от Барбара Барксдейл от The Historic Midland Cemetery. Тя ни изпрати и снимки, и информация от публикации в местни вестници от онези години, в които ясно се вижда, че оркестърът е бил много популярен и е бил канен на различни мероприятия за културни изяви на местната общност, независимо дали тя е била българска или от друг национален и етнически произход.
Това отново ни навежда на мисълта, че българите в САЩ не са си губили времето, нито пък само са работили, за да печелят пари, освен това те са и придавали стойност към своята емигрантска и не само емигрантска общност с онова, което са умеели като едни талантливи, образовани и целеустремени хора, независимо от тежестта на своето битие, независимо от отдалечеността от „Стария край“.
