Глобално затопляне, война и инфлация: в момента светът сякаш е в състояние на постоянна криза. В интервю за „Шпигел“ носителят на Нобелова награда проф. Нуриел Рубини посочва 10 „мегазаплахи“, пред които сме изправени, и как се справя с тях. Роденият през 1958 г. Нуриел Рубини е един от най-известните икономисти в света и известен песимист. Почетният професор в Stern School of Business към Нюйоркския университет предсказа финансовата криза от 2008 г., както и срива на световната икономика още в началото на кризата с коронавируса. Той е израснал в Турция, Иран, Израел и Италия, а сега е гражданин на САЩ. Професор Рубини, вие бихте желали вашият прякор да бъде променен от „д-р Дуум“ (от англ. "doom" - гибел, мрачна съдба) на „д-р Реалист“. Но в новата си книга описвате "десет мегазаплахи", които поставят под въпрос бъдещето ни. Малко е мрачно, не сте ли съгласни? Заплахите, за които пиша, са реални, никой не би отрекъл това. Израснах в Италия през 60-те и 70-те години на миналия век. Не се притеснявах от война между великите сили и ядрена зима, защото СССР и Западът бяха в състояние на разведряване. Никога не съм чувал израза „климатични промени“ или „глобална пандемия“. И никой не се притесняваше, че

роботите ще изместят хората

от работните им места. Имахме по-свободна търговия и глобализация, живеехме в стабилни демокрации, макар и не съвършени. Държавният дълг беше по-малък, населението беше по-младо, пенсионната и медицинската система нямаха нефинансирани задължения. Това е светът, в който съм израснал. Сега трябва да се тревожа за всичко наведнъж, а не само за себе си.

Така ли е? Или се чувствате като глас, който вика в пустинята?

Бях във Вашингтон на среща на МВФ. Икономическият историк Найл Фъргюсън заяви в речта си, че имаме късмет, че сме изправени пред икономическа криза като тази през 70-те години, а не пред война като тази през 40-те. Съветниците по националната сигурност са обезпокоени от навлизането на НАТО в руско-украинския конфликт и от курса на сблъсък, поет от Иран и Израел. А тази сутрин прочетох, че администрацията на

Байдън очаква скорошно китайско нападение срещу Тайван.

Обективно погледнато, третата световна война всъщност вече започна, особено в Украйна и в киберпространството.

Политиците изглежда са шокирани от "синхронността" на настоящите големи кризи. Как трябва да се определят приоритетите?

Разбира се, първо трябва да се работи с Русия и Украйна, а след това с Иран, Израел и Китай. Но не бива да се забравят и инфлацията, и рецесиите, т.е. стагфлацията. Еврозоната вече страда от рецесия и според мен тя ще бъде дълга и неприятна. В Обединеното кралство положението е още по-лошо. Изглежда, че пандемията е овладяна, но скоро може да се появят нови щамове на COVID. Изменението на климата е бавно настъпващо бедствие, което набира скорост. За всяка от десетте заплахи, описани в книгата ми, мога да се сетя за 10 примера - реални, а не дългосрочни. Искате ли да изброя тези, които се отнасят до глобалното затопляне?

Продължете...

Това лято в целия свят, включително и в САЩ, имаше суши. Близо до Лас Вегас тя е толкова тежка, че в пресъхналите езера се откриват телата на гангстери от 50-те години на миналия век. В Калифорния фермерите продават правата си върху водата, тъй като отглеждането на култури е станало нерентабилно. А във Флорида застраховката на жилища в крайбрежните райони е недостъпна. В резултат на това половината от американците ще трябва да се преместят в Средния Запад или Канада. Никакви спекулации, чиста наука.

Друга заплаха, която описвате, е натискът от страна на САЩ върху Европа да ограничи бизнес отношенията си с Китай и да не застрашава военното присъствие на САЩ на континента. Колко вероятен е този сценарий?

Това вече се случва. Наскоро САЩ забраниха износа на полупроводници за китайски компании за изкуствен интелект,

квантови изчисления и военни цели.

Европейците ще искат да продължат да правят бизнес със САЩ и Китай, но от съображения за национална сигурност това няма да е възможно. Търговията, финансите, технологиите и интернет ще бъдат разделени на две.

В Германия се обсъжда дали да се продадат части от пристанището в Хамбург на китайската държавна компания Cosco. Какъв е вашият съвет?

Трябва да се анализира целта на тази сделка. Германия вече направи голяма грешка, като стана зависима от руската енергия. Китай със сигурност няма да нахлуе военно в германските пристанища, както би могъл да направи в Азия и Африка. Единственият икономически аргумент в полза на подобно споразумение е възможността за нанасяне на ответен удар веднага щом европейските фабрики бъдат завзети в Китай. В противен случай това не е добра идея.

Говорите за опитите на Русия и Китай да създадат алтернатива на долара и на системата SWIFT. Но засега това не се получава.

Не става въпрос само за платежните системи. Китай продава евтина 5G технология по целия свят, която може да се използва за шпионаж. Попитах президента на една африканска държава защо купува от Китай, а не от Запада. Той отговори, че са малка държава и някой ще ги шпионира така или иначе, така че защо да не използват китайска технология, защото е по-евтина. Китай увеличава своята икономическа, финансова и търговска мощ в много части на света.

Ще замени ли китайският юан долара в дългосрочен план?

Това ще отнеме време, но китайците умеят да планират напред. Те предложиха саудитците да определят цени и

да таксуват продавания от тях петрол в юани.

Техните платежни системи са по-сложни от всички останали в света. Един милиард китайци използват Alipay и WeChat pay всеки ден, за да извършват транзакции. Бутиците на Louis Vuitton в Париж вече могат да използват последния за извършване на покупки.

През 70-те години имахме и енергийна криза, висока инфлация и стагнация, т.нар. стагфлация. Случва ли се нещо подобно и сега?

Сега е още по-зле. Тогава нямахме огромен публичен и частен дълг, какъвто имаме днес. Ако централните банки повишат лихвените проценти, за да се противопоставят на инфлацията, много компании-зомбита, банки в сянка и правителствени агенции ще фалират. Тогавашната петролна криза беше причинена само от няколко геополитически сътресения, а днес те са повече. Представете си само последиците от нападението на Китай над Тайван, който произвежда 50% от всички полупроводници в света и 80% от високото им качество. Това ще бъде глобално сътресение. Днес ние зависим от полупроводниците повече, отколкото от петрола.

Вие сте много критичен към централните банки и тяхната слаба парична политика. Има ли сред тях един, който прави всичко правилно?

Всички те са отвратителни. Или те се борят с инфлацията с високи лихвени проценти, което води до рязък спад в икономическите резултати на реалната икономика и финансовите пазари, или се отказват и не повишават лихвените проценти, а инфлацията продължава да расте. Мисля, че вторият вариант след „Бенк ъф Ингланд“ застрашава ФЕД и ЕЦБ.

От друга страна, високата инфлация може да бъде от полза, като абсорбира държавния дълг.

Да, но това също така увеличава цената на новия дълг. Когато инфлацията се повишава, кредиторите налагат по-високи лихвени проценти. Ето един пример: ако инфлацията се повиши от 2% на 6%, лихвите по държавните облигации на САЩ ще трябва да се повишат от 4% на 8%, за да продължат да носят същата доходност, а цената на частните ипотечни и бизнес заеми ще бъде още по-висока.

Това ще струва много по-скъпо на много компании,

защото те трябва да предлагат много по-високи лихвени проценти от държавните облигации, които се считат за сигурни. В момента имаме толкова много дългове, че подобно нещо може да доведе до пълен икономически, финансов и паричен колапс. И дори не става дума за хиперинфлация като във Ваймарската република, а просто за инфлация с темп под 10% годишно.

Основният риск, който описвате в книгата, е изменението на климата. Не е ли нарастването на дълга второстепенно в светлината на възможните последици от климатичната катастрофа?

Трябва да се тревожите за всичко едновременно, защото всички мегазаплахи са взаимосвързани. Пример: на този етап няма начин да се намалят значително емисиите на CO2, без да се срине икономиката. Въпреки че през 2020 г. бе отбелязана най-тежката рецесия от 60 години насам, емисиите на парникови газове са намалели само с 9%. При липсата на стабилен икономически растеж проблемът с дълга не може да бъде решен. Това означава, че трябва да се намерят начини да се осигури растеж без емисии.

Предвид всички тези паралелни кризи как оценявате шансовете на демокрацията да оцелее срещу авторитарни системи като Китай и Русия?

Неспокоен съм.

Демокрациите са крехки пред лицето на големи сътресения.

Винаги ще се намери някой смел и енергичен човек, който ще каже "Аз ще спася страната" и ще обвини за това чужденците. Точно това направи Путин с Украйна. Догодина Ердоган може да постъпи по същия начин с Гърция и да се опита да предизвика криза, защото в противен случай рискува да загуби изборите. Ако Доналд Тръмп се кандидатира отново и загуби, той може открито да призове привържениците на превъзходството на бялата раса да щурмуват Капитолия. Ще станем свидетели на насилие и истинска гражданска война в САЩ. Засега нещата в Германия изглеждат доста добре, но какво ще стане, ако икономиката се влоши и хората гласуват за дясната опозиция?

Вие сте известен не само като пророчески икономист, но и като светски човек. Продължавате ли да се наслаждавате на нея в сегашните условия?

Организирам не само светски събития, но и изложби: художествени, културни и книжни. А по време на пандемията преоткрих еврейските си корени. Днес предпочитам съботните вечери да са за 20 души, с подходяща церемония и музика на живо. Или вечерни събития с важни теми, на които всеки може да се изкаже. И това не са просто разговори, а сериозни разговори за живота и света като цяло. Докато се радва на живота, човек не бива да забравя да даде своя принос за спасяването на света.

Какво имате предвид?

Нашият въглероден отпечатък е твърде голям. Голяма част от парниковите газове се дължат на животновъдството. Ето защо станах пескатарианец (вегетарианска диета, която допуска риба и морски дарове в менюто си – бел.ред) и се отказах от месото и птиците.

Преди прекарвахте три четвърти от годината в пътувания, а сега?

Пътувам постоянно. Но ще ви кажа едно: обичам Ню Йорк. По време на пандемията не избягах в Хамптън или Маями като много други. Останах тук, гледах демонстрациите на "Животът на чернокожите има значение", помагах на бездомните. Всеки ден виждах отчаянието в очите на приятели художници, които бяха загубили работата си и не можеха да плащат за жилище. Бих останал, дори ако в Ню Йорк се разрази ураган като Санди, изпълнен с насилие и хаос.

Трябва да гледате на света без розови очила.

Дори ако има ядрена война. В крайна сметка първата бомба ще падне в Ню Йорк, а следващата - в Москва.