Има нещо символично в началото на пътуването ни до Дойран, днес в Северна Македония. То започна от гроба на Иван Вазов до патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. За първи път от 85 години българи посещаваха организирано тези места, където нашите сънародници са оставили младите си години, мечтите си, надеждите си, кръвта си, дори живота си.
Рано сутринта на следващия ден ветераните и журналистите потеглиха към ГКПП „Златарево“. Там групата беше посрещната от екип на българското посолство в Скопие с кола, която ни придружаваше през цялото време на престоя ни в страната. Стари Дойран е историческото място, където българите водят своите величави битки.
По пътя си групата спря край Валандово, на разклона за Нови Дойран. Там посетихме гръцко гробище от Балканските и Първата световна война. Гробището беше заключено, но впечатление направи фактът, че на входа бяха поставени две надгробни плочи на български войници, надписите на които бяха заличени, но стояха кръстовете за храброст, като монументални
символи на едно отдавна забравено величие
Прочети още
Вдясно от гробището се намира паметен кръст на Десета ирландска дивизия.
Това е едно оградено пространство, където в четирите ъгъла бяха поставени малки плексигласови кръстове за памет, поставени от ветерани. От тук настроението на групата ни започна да спада.
По пътя към Нови Дойран видяхме чешма на Втора – девета полева българска болница. Тук е била разположена Втора болница на Девета дивизия от българската войска. Чешмата, макар и в окаяно състояние, е запазена, а от банята са запазени само основите. Строежите са от 1918 г., а чешмата се намира в непосредствена близост до село Дедели, което в момента е населено предимно с турско население. Пътят ни по-нататък водеше северно от позициите на армията ни, при Дойран. Нови Дойран и Стари Дойран се намират до самия бряг на Дойранското езеро. От тук нагоре по хълмовете са се намирали българските военни позиции по време на Балканската война. Левият бряг на езерото днес се намира в гръцка територия. Автобусът ни спря в подножието на хълма. Оттук започнаха мъчителните ни стъпки нагоре към славата на българския войник.
Полицейска кола почти веднага пристигна на мястото, но нямаше никакви проблеми с властите.
Окопите все още се виждат
Стоят и бетонните укрития. Полковник от резерва Никола Рухчев обясни пред присъстващите, че укритията са били 294 на брой и за първи път е бил използван бетон в инженерното строителство в Българската армия. Окопите са били с по-голяма дълбочина от обикновеното – 1,10 м. Цели три години са били подготвяни тези позиции, за да може впоследствие те да бъдат наистина непробиваеми.
Групата ни разполагаше с „екскурзовод“ от Стари Дойран – Бранко Попов. Това беше човекът, който ни разказа едни от най-интересните истории, които някога бяхме чували за съдбата на българските паметници в Македония.
Пътят ни продължи към българското гробище край Дойран. Всъщност това вече не е гробище, защото е било разкопано от иманяри преди години. Камъните са разпилени, а седемметровия паметник отдавна го няма. На практика това е един хълм, на който няма нищо, освен едни празни спомени, изгорели тръни, студ, дъжд и много празни надежди. Тук се случи едно от най-трогателните неща по време на посещението ни в Македония. Пръст от София беше посипана на мястото на осквернените гробове. Тази пръст покри славата на нашите сънародници и всички изразиха надежда, че така те
получават покой след 85 години забвение
Има все още хора, които си мислят, че в гробовете на българските герои има злато. Всъщност в тях има нещо много по-ценно, в тях са заровени едни от най-златните страници на миналото ни, изписани със златни букви военни победи на хора, които са обичали България и са искали да я видят отново обединена, силна и богата.
Гледката на осквернените български гробища е зловеща, вятърът не ни позволи дори и свещ да запалим, но се случи нещо. Съвсем спонтанно към нашата група се беше присъединил и един приятел на Бранко Попов. Той е от турски произход.
Прочети още
Именно там – на осквернените български военни гробища, се роди идеята да бъде възстановен паметникът, който се е извисявал на седем метра височина. И местният жител, който, още веднъж казвам, е от турски произход (!), предложи да окаже помощ при възстановяването на паметника на православни българи-бойци. Това са думи, които един българин никога не може да забрави.
За първи път от 85 години българите отдадоха заслуженото на своите сънародници – оставили костите си под алените нарови дървета на Дойран, там, където и сега наровете са кървавочервени, като кръвта на загиналите български герои!
