На 8 октомври се почита мъченическия подвиг на небесния покровител на Стара Загора преподобен мъченик Игнатий Старозагорски. Св. Игнатий Старозагорски живее в 18 и началото на 19 век. Роден е в Стара Загора и кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселват в Пловдив, където Иван се учи.
Богато надарен, той напредва много в учението. От ранни младини се увлича и от монашеския уединен живот. След като завършва учението си, постъпва като послушник в Рилския манастир, където остава 6 години в монашеско послушание. Скоро след това турци убиват жестоко баща му, а майка му и двете му сестри са насила заставени да приемат мохамеданството. Иван успява да избяга в Букурещ. След като престоява известно време там, решава да отиде в Света гора.
По пътя, около Шумен, турци разбойници го залавят и заплашват, че ще го убият, ако не смени християнската си вяра с мохамеданска. Той им дава обещание, че ще го направи, и го пускат на свобода. Сетне горчиво се разкайва за това обещание и решава да изкупи греха си, като публично охули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. От Шумен пристига в родния си град. Оттук с един светогорец заминава за Света гора.
С цел да се подготви за предстоящия подвиг, постъпва в Атонския манастир Григориат, където прекарва известно време. Посещава още някои обители и се установява в скита св. Анна – високо, диво и непристъпно място. Тук се предава на най-тежки подвизи. Неговият опитен наставник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Благославя го и го изпраща за Цариград, където Игнатий вече е решил да приеме мъченически венец. Определя му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг.
В нощта преди неговата мъченическа смърт се молил със сълзи пред чудотворна икона на Божията Майка да му помогне в мъченическия път. В тази нощ е укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Божията Майка на три пъти се явява светъл венец и застава над него. На 8 октомври 1814 г. Игнатий е обесен, след като се е явил пред турски съд с думите: „Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук, за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос – истинския Бог и Създател!“.
Три дни след това старецът Григорий откупва мощите на мъченика и на 20 октомври пристига с тях в Света гора. Притча говори как един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари, за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той е обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не свършвали.
Друга легенда разказва как в една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват и един парализиран човек. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо - веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум. Негови мощи се пазят в руския манастир „Св. Пантелеймон“ в Света гора. Обявен е от Българската православна църква за небесен покровител на Града на липите.