Църквата почита на 10 ноември светите апостоли Ераст, Олимп и Родион, както и преп. Арсений Кападокийски. Те били от 70-те апостоли, които свети ап. Павел споменава в посланието си до римляните.
Ераст бил отначало иконом на Йерусалимската църква, а след това епископ на Пенеада. Олимп и Родион неотклонно следвали свети Павел и споделили с него смъртта в Рим по времето на император Нерон. За изключителни заслуги към хората и Бога някои от другите били избрани за епископи на различни градове и предано служили на хората. Свети Арсений Кападокийски се родил село Фараса в Мала Азия около 1840 г., като при свето кръщение са нарекли момчето Теодор.
Той се лишил от родителите си – Елефтерий и Варвара - в ранна възраст. Получил образование в семинарията в Смирна (Измир). На 26 години приел монашески постриг в манастира св. Йоан Предтеча в Зинджи-Дере в Кесария, Турция.
Там бил ръкоположен като дякон и отправен от митрополит Паисий ІІ във Фараса да обучава децата на грамотност. През 1870 г. Арсений Кападокийски бил ръкоположен за свещеник и възведен в сан архимандрит. Пастирската дейност на свети Арсений продължила във Фараса 54 години. Свети Арсений водел строг подвижнически живот и получил от Господа дар на прозорливост и изцеление.
По неговата молитва, която по думите на очевидци „можела камък да пробие”, се излекували глухи, слепи, парализирани и бесновати.
Не само гърците, но и турците считали Арсений Кападокийски за свят, тъй като и сред мюсюлманите той извършвал чудеса и лекувал болни. Патриарсите Цариградски и Йерусалимски искали да направят светията епископ, но той всеки път отказвал. Той предвиждал бъдещи изпитания, войни и изхода от родната земя.
През 1924 г. при преселението на малоазийските гърци той съпровождал своето паство и починал на остров Корфу. Мощите на Свети Арсений били преместени първоначално в град Конница, а после в манастира „Свети Йоан Богослов“ в Суроти, близо до Солун. Канонизиран е през през 1986 г. Веднъж трима турци решили да ограбят Хаджиефендис. Чули, че множество народ отива при него и мислели, че би трябвало да има много пари от излекуваните, макар че Арсений дори не се докосвал до пари.
Разбойниците се отправили към него в сряда, защото узнали, че в тоя ден той стои затворен в килията си. Грабителите замислили да действат на сигурно. Двама застанали да пазят отвън пред вратата, а третият прекрачил през прозореца на килията. С единия си крак вече бил вътре, когато отецът, който четял нощното си правило, дочул шума и се обърнал.
Погледът на о. Арсений, подобно на силен електричен заряд, парализирал бандита. Той застинал на място, с единия си крак вътре и с другия навън, при цялото си въоръжение. Хаджиефендис обърнал погледа си към книгата и спокойно продължил молитвата си. Двамината разбойници, стоящи отвън на улицата, не виждайки другаря си, взели да се притесняват – наближавало да съмне.
Влезли в килията и като видели приятеля си застинал на прозореца, взели да треперят от страх. Започнали да умоляват о. Арсений да им прости и да освободи другаря им от невидимата примка. А той, без да прекъсва молитвата си, им дал знак да си вървят.
Чак след това третият разбойник могъл да се размърда от мястото си и всички бързо избягали. След това разказали на своите събратя турци какво им се случило, като накрая завършили с думите: „Аман, аман, не отивайте да ограбвате Хаджиефендис!“ Тази история разказвали живеещите в Солун хора от Фараса.
