По време на Втората световна война инженерът Пърси Спенсър подпомага военните усилия на САЩ с работата си по магнетроните – тръби, които генерират електромагнитни вълни за радари – докато работи за технологичната компания Raytheon. Работата му обаче не приключва с войната.
През 1945 г., докато работи, Спенсър забелязва, че бонбонът в джоба му изведнъж се е превърнал в „лепкава каша“ и не след дълго той разбира, че причината за това са микровълните на магнетрона.
Това го подтиква да разработи микровълновата фурна, която хората могат да използват за затопляне на храната. Radarange с размерите на хладилник дебютира в средата на 40-те години и първоначално е предназначен за ресторанти и самолети, а не за обикновени домове, пише chr.bg. (Цената на апарата от 1250 долара – почти 17 000 долара днес – така или иначе не е особено достъпна за гражданина.)
С течение на времето дизайнът се усъвършенства, а цената намалява и модела Radarange от 1967 г. става хит сред домакините. Към средата на 70-те години на ХХ век микровълновата фурна се превръща в основна част от кухнята в САЩ. Производителите рекламират уреда като по-бърза, по-лесна и (буквално) по-хладна алтернатива на конвенционалните фурни. „Направете най-голямото откритие в готвенето от времето на огъня“, казва актрисата Барбара Хейл в реклама на Radarange от 1972 г. През 1971 г. в реклама на фурната Just-A-Minute на General Electric се подчертава, че „със специалния таймер, настройки за управление и книжката с рецепти, които идват с фурната, практически всички трудности са премахнати от готвенето“ – благодат за неуверените готвачи навсякъде по света.
Появяват се и готварски книги – „Микровълнова готварска книга“ на мадам Беноа, „Гурме в микровълнова фурна“ на Барбара Кафка и т.н. – които съдържат всякакви рецепти, от „Патица с портокал“ до „Елегантна вечеря с говеждо“. В една готварска книга от 1978 г. дори се препоръчва приготвянето на пай в микровълнова. А когато през 1986 г. излизат и пластмасовите тавички за тази печка, полуфабрикатите избухват по целия свят.