На 6-ти юни църквата почита Висарион, който е роден в Египет. Дълго време скитал по планини и пустини и посетил много сподвижници, които го посвещавали в учението на Исус. Отрекъл се напълно от светския живот, избрал уединението, поста и молитвата. През целия си живот светията не придобил нищо земно и материално.

Бог го удостоил да стане велик чудотворец и той се уподобил на древните свети пророци - вършил разни чудеса, изгонвал бесове и лекувал. Преподобни Висарион с молитвата си и с кръстния знак направил сладка солената морска вода, за да напои изнемогващия от жажда свой ученик.

Светият се уподобил и на пророк Елисей: както той, като разделил водата с дрехата на Илия, преминал река Иордан, така и преподобният със своята молитва превръщал водата в път и минавал по нея.

Той преминал като по сухо река Нил и така преминавал всички реки, които срещал по пътя си. Неговите ученици съобщават за него, че той в продължение на 40 години не бил лягал върху постеля, за да отдъхне.

Той си позволявал да дремне само за малко, стоейки или седейки. По живота си този свят отец бил подобен на небесна птица, защото не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е убежище. 

Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите подобно на заблудил се пътник. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си. Върху тялото си носел само бедно облекло, което едва прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че през деня го изгарял слънчевият зной, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв подслон. Бродел по планините, като птица, търсейки уединение, въздигайки ума си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл единствено и само в Него.

Сълзите постоянно извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всякога плачейки и ридаейки. Починал на пределна възраст в края на V в. Църквата почита още светлата памет и на преподобен Иларион Нови.

Блажени Иларион Нови бил син на Петър Кападокиец, който прислужвал на царската трапеза, и на Теодосия - хора благочестиви и богобоязливи. На младини той бил добре обучен в Свещеното Писание. Когато станал на 20 години, ръководен от евангелските думи, той оставил баща и майка, дом и богатство и станал монах в Исихиевата обител, близо до град Византия.

После отишъл в Далматската обител, приел великия ангелски образ и станал ученик на свети Григорий Декаполит, който по това време живеел тук.

Свети Иларион се подвизавал в послушание, мълчание и велико смирение. Неговата работа била в манастирската градина и той се трудил в това послушание в продължение на 10 години. свети Иларион получил сто и седемдесет удара по гърба и после бил заточен на остров Афусия. 

Значително облекчение за светия било това, че тук той не бил затворен в тъмница и в окови, а живеел в килия, макар - и доста тясна. В тази килия преживял до смъртта на Теофил.

А когато този нечестив цар умрял, царица Теодора събрала всички изповедници в престолния град, възстановила православната вяра и заповядала да внесат светите икони в храмовете. Тогава бил пуснат на свобода и преподобни Иларион. Той отново приел игуменството в своята Далматска обител и се прославил с много чудеса.