На 6 юли Църквата почита преп. Сисой Велики.
Преподобни Сисой се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний.
След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви.
Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия заедно с малкия си син. Случило се така, че по пътя момчето се разболяло и починало.
Но баща му не се смутил и с вяра го отнесъл при стареца. Когато влязъл в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си син, сякаш изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му.
Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още очаква благословия, казал: - Стани, дете, и си върви. И мъртвият веднага възкръснал и тръгнал след баща си.
А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като разбрал, че е възкресил мъртъв, светецът много се натъжил, защото не желаел славата на чудотворец, и забранил на човека да разказва за случилото се до самата му кончина. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце.
Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 г.
