На 3 април Православната църква почита паметта на св. преподобни Никита Изповедник.
Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния.
Той живял през онова смутно за Източната църква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741 г.) и Лъв Армянин (813-820 г.) гонели и притеснявали почитателите на светите икони.
Родителите му били добри и благочестиви люде, но той не бил честит да се радва на майчини ласки и грижи: майка му починала на осмия ден след раждането му, а бащата след нейната смърт приел монашество.
Никита бил отгледан и възпитан от своята баба. Като отраснал и добил образование, той се посветил да служи на Бога. Той бил още млад, когато отишъл в Мидикйския манастир.
Игуменът Никифор го приел с бащинска любов.
Като видял неговото усърдие в духовния живот, той скоро го постригал за монах. Младият инок се отдал на постнически живот и проявил голямо смирение и послушание.
След седем години бил ръкоположен за свещеник от цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил вече стар и немощен, управлението на манастира било възложено на Никита.
Със своя богоугоден живот и с мъдрото ръководство на манастирското братство той скоро привлякъл в манастира мнозина благочестиви мъже и числото на братята за няколко години твърде много се увеличило.
След няколко години преподобният игумен Никифор починал и братята единодушно избрали за негов заместник Никита. Като приел игуменския сан, той с още по-голямо усърдие се грижел за уредбата на манастира и за душевното спасение на поверените му братя.
Но не било съдено на Никита и на манастирското братство да живеят в мир.
Иконоборческата ерес вече била осъдена от отците на Седмия Вселенски събор, но мирът в Църквата не бил възстановен.
Император Лъв Армянин се обявил на страната на иконоборците и възобновил гонението срещу православните.
Той изпратил на заточение в различни места на империята всички православни архиереи начело с цариградския патриарх Никифор. След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците.
Те отхвърлили категорично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието.
Императорът заповядал да затворят всекиго в отделна тъмница.
Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима смрад. Много дни прекарал той при тези непоносими условия.
След това, по заповед на императора, бил изпратен на заточение в източните предели на империята.
Била тежка зима, и старецът, облечен в неподходящи за такова време дрехи, много страдал от големия студ и от силните ветрове.
След смъртта на император Лъв Армянин били освободени от заточение всички отци, които се борели за православното изповедание и почитали светите икони.
Освободен бил и преподобни Никита.
И сега той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в безмълвие и затова се заселил в безлюдно място близо до Цариград.
Изтощен от страдания, той скоро заболял и като се причастил със светите тайни, се представил пред Господа. На погребението му се събрал голям народ – монаси и миряни, мъже и жени, млади и възрастни.
Дошли и братята от Мидикийския манастир и като сложили тялото му в специално приготвена ракла, качили го в един кораб и го откарали в Мала Азия, за да бъде погребан в неговия манастир.
Когато пристигнали в Мала Азия, на брега много монаси и миряни очаквали тялото на светия покойник.
Раклата била занесена на рамене от монасите до манастира и там, при пение на псалми и погребални песни, я положили до гроба на преподобни Никифор, първия игумен на манастира.
За благочестивия му и свят живот Бог прославил преподобни Никита с чудотворна благодат.
