Българска православна църква на 19 юли почита преподобна Макрина и преподобни Дий. Тя била най-голямата дъщеря на своите благочестиви родители Василий и Емилия и сестра на св. Василий Велики. Семейството било твърде голямо: четирима синове и шест дъщери, всички възпитани в християнско благочестие. Макрина израснала и станала на 15 години.
В целия град нямало девойка, равна на нея по красота. Всички познавали нейната кротост, благонравие и трудолюбие. Много момци й предлагали да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни предимства, към богатство и знатност. Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и богатство, и знатност. Те сгодили за него дъщеря си, но поради нейната младост сватбата била отложена за известно време.
На Господа било угодно да изпита девойката чрез скръб: малко преди деня, определен за сватбата, нейният годеник починал. Макрина нежно го обичала и неговата смърт била тежък удар за нея. В голямата си скръб тя решила да не се омъжва за друг и да остане до края на живота си девица.
Скърбейки за тежката загуба, Макрина не позволявала на тъгата да я отвлече от нейните задължения. Помагала при отглеждането, възпитанието и образованието на по-малките си братя и сестри. После Макрина и майка й се оттеглили в манастир. Добродетелната св. Макрина служила на бог вярно и неизменно през целия си живот. На погребението й се стекли много хора. Всички плачели с глас. Хората много се притискали, като се опитвали да се докоснат до раклата с мощите на светицата и поради теснотата донесли мощите до гроба с голям труд.
Положили я в гроба на родителите й, до мощите на нейната майка: така наредила тя, за да почиват заедно телата на тези, които прекарали живота си заедно. От чудесата й свети Григорий, неин брат и автор на житието й, споменава само това, при което преподобната приживе излекувала едно момиче, което било сляпо с едното око, като целунала момичето по болното око: от целувката на нейните свети устни пердето изчезнало и окото започнало да вижда добре.
Родината на преподобния Дий била Антиохия Сирийска. Той произлизал от родители християни. Бил възпитан в благочестие. От млада възраст започнал да извършва постнически подвиг и добродетелен монашески живот. Той се хранел малко, и то не всеки ден, а през ден или два, а често и цели седмици изкарвал без храна и без сън.
Като покорил себе си с такова въздържание, като победил духовния враг, в него се вселила Божията благодат и той станал човек силен и на дело, и със слово – правел чудеса, упътвал мнозина към спасение.
Особено се разнесла славата му, когато по Божията благодат той започнал да изцелява хорските болести и при него започнали да се стичат множество болни, а той бързо им давал не само телесно, но и душевно здраве: към телесните болести, като лечебен пластир, допирал молитва, а душевните рани превързвал с полезна поука, като привеждал слушателите в умиление и ги убеждавал да се покаят. Преподобният Дий починал около 430 г.
