Българският народ има четирима небесни закрилници. Това са преподобни отци, прекарали живота си в отшелничество и белязали духовния живот на народа ни. Столетия наред българите ревниво пазили техните мощи и почитали паметта им. Става дума за Св. Иван Рилски, Прохор Пшински, Гаврил Лесновски, а заедно с тях и за преподобния Йоаким Осоговски. Него почитаме на 16 август, денят на кончина му в самото начало на ХІІ век.
Манастирът на османска пощенска картичка[/caption] Не е известно къде се е родил Йоаким. Живял е през ХІ в., когато България се намирала под византийска власт. Осоговската планина се издига югозападно от Кюстендил. По нея сега минава границата между България и Сърбия, а мястото, където се е подвизавал преподобният Йоаким Осоговски, днес се намира в Сърбия. От житието на този български светец научаваме, че веднъж като странник той дошъл да се помоли в домашната църква на местен болярин в село Градец.
Боляринът му посочил близка пещера, където би могъл да отседне. Като се преселил в тази пещера, Йоаким преживял в нея всичкото останало време на своя живот в строг пост и съзерцателна молитва. С благослова си помогнал на случайни хора, които го посещавали. Веднъж Йоаким среща ловци, на които посочва подходящо място за ловуване. Поради благословията на подвижника работите им тръгват на добре.
Но веднъж, когато отиват нарочно да видят Йоаким, го намират мъртъв. След като го погребват, те често посещават мястото, за да палят свещи и да прикадят с кандило. Това става в началото на XII век.
Половин век след смъртта на светеца един овдовял свещеник от овчеполското село Осмидол посещава мястото. Тук той приема монашеско подстрижение и започва да носи името Теофан. Той построява църква и манастир, в който полага мощите на преподобния Йоаким, който му се явява няколко пъти и му заповядва да ги извади от земята. През XVIII век обителта е изоставена. Нейното възстановяване става през следващия XIX век. Днес вниманието на посещаващите я туристи и поклонници привличат два храма - „Рождество на Пресвета Богородица“ и „Св. Йоаким Осоговски“. В този манастир и досега лежат светите мощи на преподобния Йоаким Осоговски.
На тях се приписват многото чудеса, за които свидетелства житието му. Небесният покровител неведнъж опазвал по чудесен начин имота на своя манастир от набези и разруха. През 1585 г. силно земетресение поврежда сериозно светата обител и монаси и свещенослужители заминават за Русия да търсят финансова подкрепа. През XVII в. в пътеписите на известния турски пътешественик Евлия Челеби се съобщава за разцвет на манастира.
В средата на XVIII в. манастирът е изоставен по неизвестни причини. Властите в Османската империя не позволяват възстановяването на манастира, но местните хора продължили да отбелязват тържествено празника на Св. Йоаким Осоговски.
