На 10 януари Църквата почита Свети Григорий Нисийски. Той е по-малкият брат на великия Василий. За младите години на свети Григорий не е известно почти нищо. Предполага се, че е роден около 332 година. Учил е очевидно само в родните си места – вероятно в Кесария. Самият той нарича брат си Василий свой учител и с особено благоговение след време говори за него, като го сравнява с апостолите и пророците.
Григорий Нисийски бил плодовит писател, философ и богослов. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма. "Считам, че трябва - пише св. Григорий Нисийски - да обръщаме внимание и на това, че като остават небрежни, мнозина от пристъпващите към благодатта на кръщението, сами себе си заблуждават и биват почитани като възродени, без действително да са такива.
Ако банята на кръщението е послужила на тялото, а душата не е свалила от себе си страстните нечистоти, а обратно – животът след тайнодействието е като живота до тайнодействието, то макар и да звучи смело, ще го кажа и няма да се отрека – че за такива водата остава вода, защото в родения ни най-малко не се оказва дара на Светия Дух."
Св. Григорий Нисийски оставил множество съчинения, в които се проявил и като духовен ритор, и като догматик изобличител на ересите, и като тълкувател на Свещеното Писание, и като учител по нравственост.
Ораторският му талант се изявил в надгробните слова за светите Мелетий Антиохийски, Василий Велики, света Макрина и в похвалните слова за светите Ефрем Сирин, Григорий Чудотворец, мъченик Теодор Тирон, 40 мъченици севастийски, първомъченик Стефан. Известни са празничните му слова за Рождество Христово, за Богоявление, Пасха (5 слова), Възнесение Христово, Петдесетница, Сретение Господне. Най-хубавите му догматични съчинения са: 12 слова срещу Евномий и Катехизис, които съдържат наставления как да се постъпва при обръщане на езичници и иудеи и как при разобличаване на еретици.
В съчинението си против Евномий той опровергава учението му и доказва божествената същност на Божия Син, като обяснява и християнското учение за Светата Троица.
Учението за Света Троица, и особено за Бог Свети Дух, той защищавал от съвременните заблуди в много свои съчинения: в словото за Светия Дух против македоняните, в словото за Божествената същност на Сина и Духа, в словото за вярата до Симпликия, до Авлалия за това, че няма три Бога, до елините, в словото против Арий и Савелий.
Към догматическите съчинения на свети Григорий се отнася “Шестоднев”, където решава въпросите, останали без отговор в “Шестоднева” на свети Василий Велики, съчинение срещу манихеите, за сътворението на човека, изследване за децата, умрели некръстени, и съчинение за душата и възкресението. За разясняване на Свещеното Писание написал няколко съчинения под формата на размишления. От него са останали и 28 писма. От 394 г. е последното известие за живота му. Вероятно наскоро след това умира.