На 17 юли православната църква почита паметта на Света великомъченица Марина. Светицата е родена в Антиохия Писидийска и е била дъщеря на жрец идолопоклонник. Баща й я възпитал в идолопоклонство, но господ Бог по Своята милост и дал да узнае истината и я призовал при Себе Си.
В това време римската управа жестоко преследвала християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. От един такъв християнин 12-годишна Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето и изпълнело от любов към него. Тя много желаела да получи св. Крещение.
Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник нидолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. Едва 16-годишна е била убита мъченически.
В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Иконописният канон я изобразява на трон, като лявата й ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст. Празникът на светицата е в третия ден от т.нар. „горещници”. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.
Най-строго се почитат първият и третият горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори, а жените не се захващат с никакви ръкоделия. На 17 юли се пали жив огън, който се прескача за здраве.
От него всеки взема, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.
Имен ден днес празнуват Марин, Марина, Маринела.
