Доц. Евлоги Данков по предполагаемите стъпки на Дякона
На 18 юли, рождения ден на Апостола на свободата Васил Левски, ще бъде възстановена килията със скривалището му, намираща се в Мъглижкия манастир „Свети Николай". От десетилетия това място е заключено, а с възстановяването му се заел арх. Иван Иванов от Стара Загора, чиято фирма е сред малкото лицензирани да извършва строително-ремонтни работи в недвижими паметници на културата. Идеята е в килията да бъде възстановен дървеният долап, през чиито врати извън стените на манастира изчезвал в Балкана Дякона при сигнал за опасност.
Скривалището бе открито едва през миналата година от бившия преподавател във Великотърновския университет Евлоги Данков. Тогава той изненада всички с твърдението си, че скривалището се е намирало в околностите на Ловеч, в пещера в подножието на античния град Мелта и неговото астрономическо светилище. Ученият разкри, че за пръв път се натъкнал на неизвестното досега скривалище още като младеж, докато помагал на местен археолог да проучва древното светилище. На бъдещия доцент му направил впечатление отворът в пещерата, подобен на комин, който се извисявал нагоре. Младежът решил да провери на какви височина достига този „комин" и започнал да се катери нагоре.
„Коминът беше тесен и аз трябваше да се промъквам нагоре, все едно изкачвам геран - с помощта на ръцете, краката и гърба. Като стигнах на височина около 2-2.50 м, изведнъж ахнах. Нагоре имаше забити в скалата метални стъпала. Изкачих се по тях и излязох на втория етаж на пещерата. Тогава не се замислих много върху това какви може пък да са тези стъпала и от кого са направени. Години по-късно обаче установих, че най-вероятно това е било скривалище на Левски. Стъпалата са направени от Никола Сирков-Халача, съратника на Дякона от Ловеч. Той е движел неговата кореспонденция и е съхранявал архива му. Скривалището на Дякона се намирало не в къщата на Сирков, както досега всички смятаха, а точно срещу неговата къща отвъд река Осъм", смята доц. Данков.
Философът дълго време си блъскал главата от какъв материал са направени стълбите, забити в камъка, тъй като въпреки годините те не били ръждясали. И накрая открил. „Те не са железни, а от магнетит, който не ръждясва. А в оня край магнетит има в изобилие", заявява философът.
При проучването на пещерата и скривалището той се натъкнал и на още нещо знаменателно. „Сирков неслучайно е избрал това място за скривалище на Апостола на свободата. То е старо древно светилище и е служило за отчитане началото на астрономическата година. Проучване на светилището още през Средновековието прави Константин Костенечки. С каква цел обаче именно тук е било убежището на Дякона, все още си остава загадка. Вероятно дякон Игнатий е обитавал древното светилище, за да просветлява пътя на нашата свобода. Очевидно не е случайно и че Левски избира точно Ловеч за столица на своето Привременно правителство", убеден е доц. Евлоги Данков.
Бившият преподавател по философия е известен с интересните си теории. Преди три години той обяви, че е открил вкаменели черепи на извънземни, посещавали Търново. Друга негова теория пък е, че Мадарският конник, изсечен в скалите, не е нито Крум, нито Тервел, а още по-малко Тангра, а тракийският бог на подземния свят и светлината Дарзалас. Доцентът твърди също, че българите не са дошли от Азия, а винаги са си били местното население на Балканския полуостров. Доц. Данков има и други любопитни твърдения. Според него думата „галактика" има тракийски произход и идва от „гала" = мляко. Оттук и галактика = Млечен път. А имената „българи", „България" и „Балкани" идват от името на най-стария бог от епохата на неолита, богът на небесната светлина Бал. Така или иначе скривалището на Левски скоро ще бъде достъпно за посещение и се очаква да се превърне в голяма туристическа атракция.
Още повече че Девическият манастир край Мъглиж е сред най-старите в България, за първия му градеж легенда го свързва с похода на цар Калоян срещу латините, най-ранните писмени свидетелства са от немския пътешественик Стефан Герлах от 1575 г. Според тях в онези далечни векове тук е имало действащо килийно училище, едно от първите в този български край.
