На 12 декември Православната църква чества паметта на св. Спиридон, епископ Тримитунтски, Чудотворец от Кипър, овчар, станал пастир на словесното Христово стадо. Той водил чист и богоугоден живот, подражавайки на Давид в кротостта, на Яков в сърдечната простота и на Авраам в любовта към странниците.

Оженил се, имал деца и като овдовял, употребил имуществото си за бедни и нуждаещи се. Прозорлив, участвал в Първия Вселенски събор (325 г.), където станал известен със силната си вяра и благочестие. Правил чудеса. Живял до дълбока старост. Починал в средата на 4 в., при гроба му ставали много чудеса.

Спиридон Чудотворец е един от великите светии и чудотворци от 4 век. Роден е на остров Кипър по време на царуването на Константин Велики. Станал епископ в кипърския град Тримитунт, участвал в първия вселенски събор в Никея. Според житието му изхранвал сиромаси и бедняци и приемал много странници в дома си. Излекувал император Констанций II от тежка болест.

В живота си е сторил много добри дела за християнската вяра, за да разберат хората нейната доброта и човечност, да повярват в силата на Христовата вяра, която помага и закриля.

Точно колкото добър и човечен бил Спиридон и помагал на бедните и попадналите в беда, точно толкова смайващи били и чудесата, с които се прославил. Разказват, че на прочутия Никейски събор, в разгара на люти дебати, Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия й край излязъл огън, от другия потекла вода. В едно от преданията Спиридон тръгнал с магарето си на събор. Лоши хора обаче откраднали животното и му отрязали главата.

На сутринта стопанинът му не се бавил дълго, залепил на мястото на отрязаната глава една конска и стигнал до събора. Като го видели хората, рекли си „не е обикновен човек“, а когато пред всички стиснал сърдит една керемида и от нея потекла вода, убедили се, че е така, и го провъзгласили за светец. В България свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите - обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и др.

Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти - шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него, особена почит му оказват керемидарите и тухларите.

Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите. През 1453 г. при превземането на Константинопол от турците мощите му били пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес, съхранявани в сребърен саркофаг в едноименната църква „Св. Спиридон“.

На два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени нетленните останки на светеца. Удивителното в случая е, че винаги му се слагат нови одежди и обувки, а след шест месеца те вече са силно захабени, а обувките – силно износени.

Затова и мнозина вярват, че и до ден-днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се. Друг удивителен факт, който няма научно обяснение е, че тялото на св. Спиридон поддържа постоянна телесна температура от 36,6 градуса. Мощите на св. Спиридон се изнасят само три пъти годишно – на Великден, на 11 август – датата, на която той е спасил Корфу от нападението на турците, и на празника на светеца – 12 декември.

Под звуците на тържествената музика на трите филхармонии на острова, които вървят пред мощите, хората хвърлят карамфили, с които постилат пътя на светеца.

Имен ден празнуват Спиридон, Спиридонка, Спиро, Дарина, Даринка, Дария, Дариела, Дариена, Дарко, Дарчо, Дари.

В Родопите св. Спиридон се тачи против рани и порязване, против обриви и пъпки. Някъде вярват, че на Спиридон слънцето спира пътя си към зимата и се "завърта" към лятото. Народните вярвания са, че светецът предпазва от кожни заболявания. Затова жените правят специални обредни хлябове и да ги раздават за здраве. Св. Спиридон е покровител и на грънчарите, керемидарите, тухларите и козарите.

В църквата „Св. Отец Паисий“ в старозагорския квартал „Зора“ се намира единственият в България престол на св. Спиридон. Милост Божия е и фактът, че на разположение на всеки, който желае, е възможността да се докосне до пантофка на светеца и да го помоли за помощ – за здраве, за рожба, за работа, за успех в учението, за избавление от беда и др.