На 16 юли Българската православна църква почита паметта на Св. мъченица Юлия девица,  св. мъченик Йоан Търновски и .св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски и 10-те му ученици

Св. Антиоген бил епископ на град Пидахтон. Живеел в манастир с 10 свои ученици. По същото време тези места обикалял жестокият мъчител на християните Филомарх. Той заловил много от тях и ги избил. Езичникът не пожалил и светия отец, от когото поискал да принесе жерва на идолите. Понеже боголюбивият старец и неговите ученици отказали, те били измъчвани и накрая посечени с меч.

Легендата разказва, че Юлия е родена в Картаген и произхожда от знатно и християнско семейство. Но когато персийците покорили града, те отвлекли много хора. Юлия, въпреки че по това време била невръстна, също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия и той дълго време се опитвал да я откаже от вярата й, но Юлия не се отрекла от Христос.

Смъртта й настъпила, когато придружавайки господаря си, св. Юлия попада на остров Корсика по време на езически празненства. Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости. Мъчителите й решили да я погубят така, както юдеите били разпънали Христа, затова направили кръст и на него разпнали мъченицата. 

На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век. Когато святата й душа се освободила от телесните връзки, всички видели как от устата й излетяла гълъбица, която била по-бяла от сняг, и отлетяла нагоре към небето. Заедно с това мъчителите й видели ангели и всички били обзети от голям страх. Избягали от там и само бездиханното тяло на светицата останало да виси на кръста. Но Христос Господ не го оставил: Той заповядал на ангелите Си да го пазят, докато не й приготвил честно погребение. Юлия е женски вариант на латинското име Юлий, което означава къдрокоса, с буйна къдрава коса. Имен ден празнуват всички с имена Юлия, Юлиян, Юлияна. 

Българската православна църква тачи на 16 юли и паметта на Св. мъченик Йоан Търновски. Този Христов новомъченик бил роден през последното десетилетие на XVIII в. в град Осман пазар (дн. Омуртаг) в имотно и благочестиво семейство. Около 1812 г. баща му, който бил търговец, фалирал, след което починал. Наскоро починала и майката. Така Йоан останал кръгъл сирак и без никакво състояние. Потърсил препитание в Търново при един майстор керемидар, по-късно станал хайдутин в една чета. Бил заловен и без съд и присъда изправен пред бесилката.

От страх припаднал и като се свестил, щурците го придумали да приеме тяхната вяра. Той приел и станал Мехмед, като търновският войвода Али бей го оженил за вдовицата на майстора му, който бил убит от някакви злосторници, която също се потурчила. След осем месеца двамата вероотстъпници осъзнали греха си и започнали горко да се вайкат. На Петровден (29 юни) 1822 г. Йоан потърсил помощ и съвет от търновския протосингел Дионисий, но те му били отказани. Намесил се йеромонах Йеротей, таксидиот от светогорския манастир Каракал. Вместо пари той му дал да продаде една сребърна мощехранителница и го посъветвал да се пресели в далечно място, където не го познават. Обаче местните турци видели скъпата вещ и започнали разследване. 

Тогава Йоан публично изповядал греха си и прокълнал мохамеданския пророк Мехмед. По заповед на Али бей го измъчвали и държали окован във вериги. След седмица го изправили на съд и с ласки и обещания се опитали да го върнат към мохамеданството. Опитали се да го подкупят с цял куп злато, но Йоан не се поддал на изкушението.

След нови сатанински мъчения отново го извели пред съдията и три пъти го питали какъв е - християнин или мохамеданин. И трите пъти той твърдо отговарял, че бил християнин. Тогава съдът го осъдил на смърт чрез обесване. В събота, на 16 юли 1822 г., по обяд мъченикът бил обесен извън града. На втората нощ тялото му било свалено от бесилката и погребано от благочестиви християни. Малко по-късно йеромонах Иеротей и неговият духовен събрат Никифор съставили житието на мъченика и го подвързали в един свой ръкописен сборник.