Археологът гл. ас. д-р Петранка Неделчева стана първата българка, избрана за член-кореспондент на Американския археологически институт, съобщи Националният исторически музей.
Според Института „член-кореспонденти на АИА са изтъкнати учени, които са постигнали признати постижения в някои от областите на археологията или в изкуствата и науките, свързани с нея, включително в областта на образованието, консервацията и музеите“, отбелязват в съобщението си от НИМ.
Д-р Петранка Неделчева е ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ и дългогодишен преподавател в департамент „Археология“ в Нов български университет, специалист в областта на праисторията. През годините тя участва в множество международни археологически проекти като Троя, Ефес, Коринт, Самотраки и много други.
Гласуване
Кандидатурата на Неделчева е издигната от нейни американски колеги, обясни пред „Телеграф“ тя. След това специална комисия разглежда предложените имена от цял свят и преценява кой да бъде удостоен с това звание. Гласуването е публично – всеки от членовете на комисията застава с името и авторитета си зад дадена кандидатура. Така д-р Неделчева става първата българска жена, включена в списъка на член-кореспондентите на Американския археологически институт. Преди нея през годините комисията е избирала още двама българи – д-р Никола Теодосиев и д-р Драгомир Гърбов.
Завършила е археология в Нов български университет. И още от първи курс насочва интереса си към праисторическите епохи – от неолита до бронза. „Имах късмет да попадна в курса на професор Иван Гацов, с когото впоследствие продължихме да работим по различни проекти, като основно се занимаваме с каменните оръдия на труда“, разказва археоложката.
Д-р Неделчева признава, че най-значимото откритие в нейната кариера
е златна апликация от халколита (медно-каменната епоха – бел. ред.), която съвпада като хронология със златото от Варненския некропол. Намира я още като студентка по време на разкопки в ямболското село Драма. „Зарадвах се не само заради себе си, но и защото знаех, че това откритие ще развълнува не само професионалните кръгове, но и цялото общество – сподели тя. – Впоследствие работихме с професор Гацов в Троя, Ефес, Коринт и на остров Самотраки, където също има интересни обекти от праисторията. Особено се отличава в това отношение Троя, където има богат пласт от бронзовата епоха. Там разкопките водеше професор Манфред Хартман от Тюбингенския университет, който впоследствие беше мой куратор по време на специализацията ми в Германия“.
Самата реставрация и консервация на каменните артефакти не е нещо сложно, твърди д-р Неделчева. Най-голямото предизвикателство според нея е възстановяването на счупените керамични ножове – сред стотиците, ако не и хиляди захвърлени безразборно парчета да намериш пасващите си части и да възстановиш предмета.
Музея в Чикаго
Пътят към престижното звание на д-р Петранка Неделчева е минал и през музея в Чикаго, където е била постдокторант под ръководството на професор Уилям Паркинсън, който работи върху праисторически обекти в Унгария и Сърбия и си сътрудничи с колеги, които работят на Балканите и имат съвместни експедиции.
Там българката възприема доста идеи относно начините за представяне на праисторията на Балканите и разпространението в тях на определени технологии, а най-вече в областта на музеологията. Това естествено води до предложението на директора на НИМ – доцент Петрунова, да поеме международната и експозиционната дейност на музея, каквато длъжност заема в момента.
Сега Неделчева има доста проекти, които са в Турция, Гърция, Кавказ.
Продължава да работи по тях и се надява с колегата й професор Иван Гацов да довършат книга, която е свързана с каменните индустрии при Долния Дунав, работят и на един обект в Румъния. „Продължавам да работя по бъдещите си и текущи проекти, които имам“, каза тя.
Земята ни крие още тайни от древността
От 18 години д-р Петрунова преподава в НБУ. За студентите си тя обяснява, че повечето от тях се ориентират към тракийската епоха и античността, но ги разбира – находките през тези епохи са по-атрактивни. Но не липсват и желаещи да поемат по нейния път. Убедена е, че в България винаги е имало праисторици на световно равнище като Рафаил Попов и Румен Катенчаров, и какъвто в момента е академик Васил Николов. И че Земята ни крие още много тайни от дълбоката древност, които чакат своите откриватели. За това говори и участието на праисторически артефакти от българските земи в мащабната изложба „Първите владетели на Европа“, идеята за която също се родила в Чикагския университет. Изложбата е приключила точно преди две седмици в Чикаго и сега пътува за Канада, където се очаква да бъде открита през април и да бъде представена и на канадската публика.
