Вече с фланелката на новия отбор
Димитър Бербатов
В „Берое" съм, защото познавам треньорския екип и хората ме поканиха да тренирам с тях. Бонус е, че познавам екипа, знам как работят. А и подготовката им беше на места, където аз също отидох, за да си почивам. Сега тренират в София и имам възможност пак да тренирам с тях. Но най-важното в случая е - защото ме поканиха да тренирам с тях. Никой друг български отбор не ме е търсил. Аз не мога да се самопоканя, може да разваля тренировъчния процес. Всеки треньор си има механика и начин на действие, не може някой просто да си реши и да се включва ей така в тренировката, това е липса на уважение и професионализъм. А и тренирам е голяма дума. Включвам се в някои от упражненията, в други не. Като гледам да не преча в развитието на отбора и тренировъчния процес. Играх един мач, за да усетя как се чувствам в игрова обстановка, може и още един да изиграя, и след това отивам на почивка.
И се надявам тези неща да ме държат във форма, докато почивам. Имаше и друга история, от която се направиха какви ли не изводи - като се пуснаха информации, че съм отишъл да тренирам с другото ЦСКА - 1948. Ами всъщност аз си тренирам постоянно. Тогава си тренирах на мястото, на което дойдоха и те. Аз тренирах от една седмица там, тичах си сам. И в края на седмицата дойдоха и те там. Когато вечер отивах да тренирам, на тях им бяха тренировките там. И ме поканиха да потренирам с тях. И там имат млади момчета, които могат да научат нещо от мен. С удоволствие бих споделял наученото през годините за млади български момчета. Тренирал съм и с „Банско", и със „Славия", когато треньор беше Петър Хубчев, тренирал съм си и с ЦСКА.
Никой не е звъннал да каже: „Господин Бербатов, добре сте дошъл при нас. Заповядайте, тренирайте. Заповядайте, имаме интерес да ви вземем да поиграете при нас." Понеже ме питат за ЦСКА, казвам конкретно за ЦСКА: „Никой не ме е потърсил." Аз наистина не мога да си позволя да се самопоканя. Някой може да каже - но ти нямаш нужда от покана. Не, не се прави така, това е балкански манталитет на мислене и не е правилен начин на работа. Но има и друго - може преди време да си играл в даден отбор, но времето върви, клубът се развива по даден начин и може би в настоящата ситуация самият клуб няма нужда от теб. Няма нищо странно в това.
Иначе ме боли за довеждането на ЦСКА до фалит. Не мисля, че има цесекар, когото да не го боли. Но има едно нещо, което ми е много странно - как не се търси сметка на онези хора, които доведоха ЦСКА до това състояние и до фалит. Как можеш ти като фен на ЦСКА, като човек, който милее за ЦСКА и живее за ЦСКА, да не държиш сметка на тези хора по законов път? И дали може да им се държи сметка изобщо? Как се вършат изобщо тези машинации? И как е възможно да ги правиш с институция като ЦСКА. Никой друг не е виновен освен хората, които са ръководили ЦСКА. Който е бил начело и се е разпореждал за финансовите въпроси, той е отговорен. Защото всичко дойде от огромната задлъжнялост, трупана от ръководителите. Кой е отговорен за финансовата част? Хората, които са били начело на ЦСКА. На тези хора трябва да се потърси сметка. Това не трябва просто да мине и да замине. Защото ако за тези неща не се търси отговорност, те може да се повторят. И най-важното е да не се оставят хората да бъдат манипулирани и залъгвани с грешна информация.
Когато вървиш към края на кариерата си, дори да искаш да поиграеш малко в България за финал, като видиш начина, по който се оперира тук, и като всички изброени фактори не са както трябва, а ти вече си свикнал да са, тогава се оказва, че всеки от тези детайли ще води до редица малки проблеми. Които обаче, като се натрупат, става голям проблем. И това е в състояние да откаже човек - дори да има идея да поиграе в България, да го направи. Защото натрупването на такива проблеми би могло да развали удоволствието от играта, а на мен любовта към футбола ми е много важна. Сега някой ще каже - ама ти защо ще искаш изобщо да ти се плаща, за да дойдеш да играеш. Ами защото всяка марка си има цена. Ако аз се върна да играя тук, ще има бонуси за отбора и при правилно управление те ще оправдаят инвестицията - ще има отразяване в световните медии, възможност за привличане на нови спонсори, продажба на фланелки, посещение на мачовете от повече зрители. Логиката навсякъде е такава - когато работиш, трябва да бъдеш заплатен. Голямата ми болка е, че като излезеш от България, постигнеш световни успехи и решиш да се върнеш да поиграеш ей така, за кеф, и да понаучиш младите състезатели - трудно могат да ти се получат нещата. Единственият стимул, който би могъл да ме накара да помисля дали да не преглътна всичко, е именно шансът да предам наученото на младите.
Аз вече дори не се виждам като нападател, не искам да вкарвам голове и да съм център на внимание - 17-18 години го играх този филм. Не ми е приоритет това. Аз си имам името, доказал съм се, където трябва. Единствената ми цел, която се препокрива дори с идеите на фондацията ми, е да помагам на младите футболисти. Да мога да им споделя наученото. Да им кажа: „Не ритай топката така, направи го по този начин", „Не се движи така, отиди леко по-вдясно или по към центъра, защото така ще изпревариш съперника". Това ми е приоритетът в момента, ако щеш - и като играещ треньор. И ако реша да предам знанията си на млади момчета, лесно мога да го направя.
