Паметта на св. Евфимия Всехвална Прехвална се чества два пъти - на 16 септември, когато пострадала за вярата си, и на 11 юли, когато се възпоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV Вселенски събор в Халкидон.
Този събор бил свикан при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 г. Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици учели, че Иисус Христос не е имал две природи - божествена и човешка, а само една - божествена. Спорове и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил - и православни, и еретици - да напишат поотделно своето вероизповедание и двете да ги поставят в ковчега, в който били мощите на света Евфимия.
Двете тълкувания за Христос били написани и поставени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен, запечатан и охранван от военна стража. След тридневен общ пост и молитва го отворили и видели, че православното писание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото - под нейните нозе.
Така с Божия сила спорът бил решен в полза на православните. На 16 септември отбелязваме и Блажената Людмила. Блажената Людмила е родом от Сърбия, дъщеря на сръбския княз. Тя била съпруга на чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада съпруга били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили, построили църкви и поставили в тях свещеници. Те имали трима сина и една дъщеря. Но скоро Боривой починал. Синът им Братислав наследил престола на своя баща и след като управлявал народа си тридесет и три години, също починал.
Властта наследил Вячеслав - внукът на света Людмила. Но майка му мразела свекърва си и всячески се стараела да я погуби. Тя подучила двама боляри да убият блажената Людмила. Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала блажената Людмила, разбили вратите и влезли вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията й и я удушили. Така блажената Людмила угодила на Бога и пострадала мъченически. Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години.
Прочети още
Бог прославил с много чудеса мястото на нейното погребение. Тя не била погребана в църква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба й. Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите й в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и днес те явяват много знамения и чудеса. Това станало през 921 г.
По-късно Света Людмила е възприета за покровител на чешкия народ. Свети Киприан, митрополит Киевски и всеруски чудотворец, бил родом от България, от Търново, и се отличавал със светия си живот, голямото си любомъдрие и начетеност в свещените книги. Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и легнал на смъртния одър в своето село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал прошка и благословия на всички вярващи и сам с истинско християнско любомъдрие и смирение искал прошка от тях.
Свети Киприан направил така, защото знаел каква сила има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към добро. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и приближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото погребение. В такова смирение той починал през 1406 г., на шестнадесетия ден от месец септември.
