Как България от земеделска страна се превърна във вносител на храни? Защо въпреки природните дадености и европейските субсидии не можем да си произведем достатъчно храна? "В това ни се състои трагедията.
Истината е, че парите, които получихме в изминалите два програмни периода, с два стратегически плана, бяха изхарчени. Не бяха инвестирани правилно, нямаше контрол през годините. Не се изгради процес да се следи тези пари какво произвеждат. Липсваше анализ на това къде отиват тия пари." Това каза в интервю за БНР заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков, който има дългогодишен опит като картофопроизводител.
Огромен процент от субсидиите се концентрираха в малък брой стопанства.
Изхарчихме 20 милиарда и внасяме 60% от плодовете и зеленчуците, обобщи Тодор Джиков. Бизнесът търси най-малкото съпротивление.
Много удобно и администрацията, и бизнесът си затварят очите, коментира заместник-министърът на земеделието. "Продължавамхе да си затваряме очите години наред за това, че се инвестират пари, а влизайки в магазините, българските плодове и зеленчуци, млечни произведения, не стават повече." Ако например заради разрастване на конфликта в Украйна прекъсне логистиката в Европа, след месец и половина ще ядем само хляб, няма да имаме месо, мляко, плодове и зеленчуци, направи равносметка той. Като друг проблем Джиков очерта намаляването на работната ръка и обезлюдяването на регионите. "Не можем да възстановим сектор плодове и зеленчуци, мляко, тревопасно животновъдство и месо, защото вече няма работници.
Трябва да докараме работници по някакъв начин.
Да, ние може да внасяме плодове и зеленчуци, но ще обезлюдим териториите. Една държава е държава тогава, когато има население. Когато има обезлюдени села, планини, това е територия." Българските производители нямат адекватен достъп до пазари. Затова ще се създадат 6 регионални държавни тържища със сериозен държавен контрол, включително лаборатории и "там ще има ред на търговията", обясни Джиков.
Прочети още
Според него "държавата трябва да направи кооперирането атрактивно".
"1990-а година завари България в много стройна организация на пласиране на цялата произведена храна. Имахме "Булгарплод", с неговите поделения по общини и области, имахме "Родопа", имахме "Сердика".
Във всяко населено място имаше пункт за изкупуване на мляко, имаше пунктове за изкупуване на плодове и зеленчуци. Кооперативите на Западна Европа копираха от държавата, но не са държавни, а са собственост на земеделските производители."
