Всеки град си има свой герой, свой чешит. Малко луд или странен. Но легендите за него остават. Такъв е и Сашо Мухата. Великотърновци продължават да помнят подвизите му. Днес името му се тиражира като легенда, а някои го наричат „кмета на „Варуша“. Симпатичният чешит е толкова популярен, че дори и подрастващите са чували неговия „сценичен“ псевдоним, пише borbabg.com. Незабравимият бохем се ражда през 1954 година. Всъщност той се казва Александър Монов, но идва на бял свят в комплект с прякора си. Наследява го от своя дядо, а вероятно това е единственото, което получава от своето семейство.
Заради огромната му популярност в старата столица преди десетина години в социалните мрежи беше създадена и група в негова памет. Тя в момента е архивирана и пази разказите на негови близки за бурния му живот. „Тази група е създадена с цел да си спомним за Сашо, да споделим случки, събития, снимки и интересни преживявания с него (те всички бяха интересни) и да му отдадем дължимото,
докато един ден построим паметник в негова чест
гласи описанието на страницата. И действително историите със Сашо Мухата са безчет. От интересни по-интересни, изпълнени само с добри чувства към местния зевзек. „Станах шериф на „Варуша“, споделил веднъж Сашо Мухата. Образът му бил по-често срещан там от кварталния полицай. Други пък го наричат „Сандокан“ и „Барон фон Мух“, все прякори, които идват с много умиление към него. Обичал да си иска цигари по уникален начин, казвал „Дай една, ще ти я върна, като я изпуша“. Или пък похапвал благодарение на невероятното си чувство за хумор. Някой път срещал познати и им казвал да му вземат една закуска, която са му обещали. Споделял, че живее във Варуш махала или в „Манастира Шао Лин – пияната тояга“.
Безспорно най-разпространени са случките с алкохола, който Сашо Мухата успява да погълне през целия си живот. Някои се шегуват, че става въпрос за стотици литри концентрат. Една история всъщност доказва това твърдение. По обяд Мухата се навъртал в игралната зала „Казабланка“. Питали го колко ракия може да изпие, а той отвърнал, че ще се справи с доста. Наредили му 8 чаши по 100 грама, които той изпил за 28 секунди. Загубил говора, излязъл навън и легнал на бордюра, който му послужил за възглавница. А навън жега – 38 градуса. Викат линейка, а шофьорът на „Спешна помощ“ си помислил, че Мухата и този път се прави на заспал. Взели го в болницата, а след няколко часа отново се появил и
поискал водка, за да си оправи вкуса.
По-късно възкликнал пред познати, че се събудил в болницата „след една катастрофа“.
През 1998 г. Сашо Мухата често ходел в „Ла скала“. Там имал познат барман и често го карал да му рисува Балдуиновата кула на ръката, като питал дали ще му направи „тушировка“. Изхвърлял боклука на заведението и получавал малко пиячка. Понеже бил симпатичен на бармана, веднъж се сдобил с уникален коктейл. Смесили му люти чушки, бира, вино, водка, джин, ром, текила, мастика, уиски, мента и малко кола. Изпил го на екс, а после казал, че питието е направо „смърт“. Но често си пийвал от специалния коктейл. Хиляди спомени за него споделят и от „Улицата“, както и от „Десперадо“. Въобще няма заведение в старата столица, на което Сашо Мухата да не е бил „почетен“ член. Сашо Мухата бил „примерен“ ученик, сеща се неговият съученик Стефан Давидов, който споделя много интересна случка. Мухата бил една година по-голям от него, но се настигнали в VIII клас. Сашо бил на изпит по алгебра при небезизвестната другарка Цацова, която го пратила на пореден поправителен. Мухата естествено нищо не знаел, а учителката се канела да каже кой минава и кой не. Мухата решил да действа бързо, станал и се качил на прозореца, започнал да крещи, че ще скочи от втория етаж на несъществуващото вече училище „Н. Й. Вапцаров“ във „Варуша“. Учителката постъпила разумно, направила се, че гледа предадените работи и казала на Сашо, че е издържал изпита. Така взел основно образование, а след години го питали дали наистина щял да скочи, а той отвърнал, че не е луд да го направи. Сашо Мухата често обичал да казва, че не на всеки му отива да е луд. Обикновено отговарял така, след като някой му намекне, че е за лудницата. Обичал да се прави и на пиян и уж
случайно да залитне към някоя хубава кака.
А за белега на челото си обяснявал, че е емблемата на „Винпрома“. Веднъж разменил един хляб за шише ракия с едно циганче. Казал после: „Какво да се прави, той е гладен, а аз съм жаден“. Някои разказват, че по абитуриентските балове почнал да се катери по тухлите на „Полтава“ и паднал. Лежал 6 месеца в гипсово корито. Хиляди са спомените с незабравимия бохем на Велико Търново. Сигурно има и такива, които го помнят с лошо, а той отдавна е простил на всички, които са го гледали с насмешка. И сигурно там горе продължава да си пее любимата песен L'italiano (Lasciate Mi Cantare).
