Магърдич Халваджиян е един от големите BG продуценти. Името му се свързва с много интересни и успешни проекти, които го изкачват нагоре и го нареждат на стълбицата на успелите българи. Негови продукции са „Седем часа разлика" „Море от любов", „Господари на ефира", което тази година ще отбележи своята 10-годишнина в телевизионния ефир, „Пълна лудница". Поводът за настоящата ни среща с Халваджиян е стартиралото преди дни телевизионно шоу „Като две капки вода". За него, за събитията от последния месец н България, за успеха и принципите разговаряме с известния продуцент.

Знаем, че винаги имаш гражданска позиция. Как би коментирал събитията от последните седмици?

-         Няма как да приема самозапалването на хора като нещо нормално. Аз по принцип съм срещу насилието и посегателството над личността, но смятам, че случващото се в последния месец е резултат от крайно отчаяние. Това трябва да бъде ясен сигнал за всички политици, че безотговорността им повече няма да бъде търпяна. Самозапалването и излизането на хората на улицата е в резултат на едни 23 години, през които шепа хора ни правеха на маймуни. Лошото е, че под въздействието на силна емоция хората излязоха за едно, то се превърна в друго, после в трето, сега в дванадесето. И тук се сещам за една поговорка, която казва нещо ужасно. И в този ред на мисли бих казал, че голяма част поговорките ни трябва да се премахнат и да не се използват, защото влияят много зле на психиката на подрастващите. Та за поговорката... Тя е „Всяко чудо за три дни" и накратко казва, че българинът има къса памет. Вярно е, че ние бързо забравяме кой ни е сторил лошо и кой добро. Това, че 23 години търпим едни хора да се гаврят с нас, показва още нещо, обобщено в една друга вредна поговорка: „Преклонена главица, сабя не я сече." Та тя ни учи, че трябва да сме наведени, а колкото по-дълго стоиш наведен, толкова по-трудно се изправяш. Именно това се опитва да направи българинът днес - да се излекува от ишиаса, лумбагото и да се изправи, но е трудно след като 23 години, а преди това още 45 е стоял наведен.

"голяма част поговорките ни трябва да се премахнат и да не се използват"

Със сигурност можеш да ни кажеш още доста по темата, но нека поговорим за новото шоу „Като две капки вода". Кога за първи научи за това предаване?

-         Всичко се случи преди 5 месеца, когато се обади майка ми. Тя живее в Италия и винаги ми казва, когато излезе нещо ново и интересно по телевизията им. Така и сега. Загледах шоуто. Обикновено гледам 5 минути и превключвам, но този път го изгледах до края. Хареса ми, но не планирах да го реализирам. След три дни ми звъннаха от Нова телевизия и ми казаха, че тази година няма да правят X Factor и ме попитаха дали имам идея за предаване. Отговорих им утвърдително. Видях се с тях, казах им за предаването и че инстинктът ми подсказва, че това ще работи добре в България, защото е забавно, интересно и не е само пеене, а има и забавление.

Как избра участниците в предаването?

-         Изключително трудно. Трябваше да намеря известни хора, които са добри актьори, могат да имитират, да пеят и нямат договори с други телевизии. Започнах да правя списъци в главата си и се оказва, че тези хора не са никак много. Та от тази гледна точка изборът ми не е бил толкова труден. Обещавам в шоуто да има много изненади, така че очаквайте неочакваното. И още нещо - ще бъда доста благосклонен, тъй като осъзнавам на какво подлагам участниците. Иначе тези, които ме познават, знаят, че съм жесток към някой, който е супер некадърен, а има самочувствието на Марлон Брандо, и към този, който е много талантлив, но е мързелив.

 "Моята майка от Италия ми дава идеи за нови шоу програми"

 През годините реализираш само чужди продукции. Как успяваш да напипаш нещата, които ще се харесат на българския зрител?

-         Добрият продуцент трябва да има нюх. Ще ти дам пример с американския продуцент Джери Брукхаймър, който дали се вихри в киното или в телевизията, продукциите му винаги са хитови, а филмите му имат голям боксофис. Това се дължи на няколко простички неща: Джери винаги знае от какво има нужда в момента зрителят, какво се харесва, какъв екип ще подбере, кой ще е режисьор на дадената продукция. От същите неща се водя и аз, когато започвам нов формат. За мен е най-важно кой ще ми е режисьор на формата. Това трябва да е човек, който мисли като мен. Аз от години съм спрял да режисирам, защото правя много неща, а режисурата си иска отдаване. Добрият продуцент прави именно това - събира парчетата от пъзела и накрая резултатът се вижда на екрана. А правя само чужди формати, защото нашите големи телевизии не искат да рискуват. Те залагат само на проверени по света шоу програми.

"Жесток съм към всеки, който е супер некадърен, а има самочувствието на Марлон Брандо"

 Разнесе се слух, че искаш да привлечеш към екипа си Виктор Калев и Краси Радков?

-         На този малък пазар хората, които наистина могат да бъдат смешни и забавни, се броят на пръсти. Нека си говорим реално, това са групата около Любо Нейков, нашата и двамата актьори от „Шоуто на Слави". За мен това са най-добрите комици в България. Не знам дали знаеш, но Краси Радков е мое откритие. Той започна от „Фатално привличане" по MSat, което приличаше на „Съдебен спор". След това с Радков работех и в „Сладко отмъщение". Слави го беше забелязал и после го покани. Тогава аз правех „Море от любов" и не знаех, че ще правя „Господари на ефира". Ако знаех, нямаше да го пусна. Но категорично отричам сега да съм отправял оферти към Калев и Радков. Ние добре се познаваме, така че, ако те имат желание, аз с удоволствие бих работил с тях. Те са точно като Зуека и Рачков - работят, без да мрънкат, перфектни са в това, което правят, и с три думи можеш да се разбереш с тях.

"Ако ме видите без дълга коса, значи съм изгубил свободата си"

 И накрая - докога ще те гледаме с тази дълга коса?

-         Аз никога няма да се превърна в човек с костюм и вратовръзка, въпреки че понякога ми се налага. Дългата коса ми я наложиха времето и любимият ми филм „Коса" на режисьора Милош Форман. Освен това винаги съм смятал, че дългата коса е символ на свободата. Спомням си, че когато влизах в казармата, ме подстригаха и това много ме пречупи. Станах като всички около мен, а аз никога не съм искал да бъда като другите. Днес дългата ми коса означава, че не съм изгубил свободата и независимостта си. Ако някой ден ме видите с къса коса, това може да означава две неща - или че съм оплешивял, или че съм изгубил свободата си, навел съм се и имам ишиас.