„Знаеш ли какво ми се случи наскоро - вълнува се Паулина. - Беше малко преди олимпиадата. Със Стили седим в публиката на международен турнир в София с личната й треньорка Валентина Иванова. Към нас приближава обляно в сълзи момиченце на около десетина години. Валя казва: „Това дете трябва лошо да е играло, че плаче толкова силно“.
Детето обаче, чужденка, се втурна към Стили. Плачеше от вълнение, че я вижда! Казах й: „Стили, това ти е най-голямата награда!“ А медалите... знаеш ли, че аз моите медали съм ги раздала на децата на комшийките, да се радват.“ Гласът на Паулина по телефона от Кайро трепери от вълнение, докато дава интервю за BG VOICE.
Все още се вълнува при всяко участие на дъщеря си. Двете със Стилияна са единствените в България майка и дъщеря, записани в историята на златните момичета на художествената ни гимнастика.
Стилияна Николова - абсолютен идол, кумир и вдъхновение на малките момиченца в България и по света - и на трениращите, и тези, които само си мечтаят за това - расте в необикновено спортно семейство. Майка й Паулина Кръстева, сега Николова е два пъти световна и веднъж европейска шампионка с ансамбъла по художествена гимнастика.
Баща й Илия Дяков е два пъти шампион на България с ЦСКА, участник в Мондиал’86, докоснал се до легендата Марадона. Скоро ще станат 31 години, откакто звездното семейство живее в Кайро, Египет.
И двете им първи деца имат талант в спорта: Денис - във футбола, Паола - в художествената гимнастика. Но едва най-малката - Стилияна - има всички шансове да успее. И двете - Паулина и Стилияна - растат при извънредно тежки условия и само безграничната им любов към красивия спорт им дава тласък да станат това, което са.
Паулина е родена преди 57 години в София. До II клас живee в Панчарево, тогава още село, в кирпичена къща, с външна тоалетна и вместо мивка - едно казанче. Спят четиримата в една стая: Паулина, брат й и родителите й, заедно с баба й и дядо й.
Баща й е учител по история, география и военно обучение в Първа гимназия в София. През 1976-а си купуват апартамент и се преместват да живеят в София, а баща й я записва на художествена гимнастика.
Тя иска да е при Златка Бончева на Герена. Не я приемат, но продължава да ходи в залата, където тренира националният отбор. Заедно с още едно момиче играят там по цял ден. „Никой не ни правеше забележка - спомня си Паулина. - Намирахме уредите на какичките, дрънкахме на пианото в заличката за балет, правехме състезания, но без треньор.“
В един момент Златка Бончева я забелязва. Открива, че е много гъвкава в кръста и шпагатите й са окей. Паулина започва да тренира с нея. „Децата, които бяха на моята възраст, вече бяха републикански шампионки, а аз тепърва започвах. Беше 1977-ма, а през януари 1983-а бях приета в националния отбор“, разказва тя.
Дотогава става става индивидуално балканска шампионка и победителка в състезание на „Евровизия“. През 1983-а, когато Нешка Робева поема и ансамбъла на България, Паулина е приета в него, както си спомня Юлиана Кесарова - своеобразен летописец на историята на златните ни момичета. Тя припомня как 6 абсолютни дебютантки, сред които и Паулина, стават абсолютни световни шампионки в Страсбург през 1983-а.
На следващата 1984-а на европейското във Виена българките буквално помитат конкуренцията и печелят абсолютната европейска титла. През 1985-а, на световното първенство във Валядолид - отново злато за златните ни момичета, с новаторската им композиция.
Триумфът за Поли (както я наричат всички) продължава 3 години, но едва 18-годишна, тя се отказва. „Не можех да издържа вече на натоварването. После няколко пъти исках да се връщам, но не се получи“, споделя тя.
Записва ВИФ и остава директно в залата с националния отбор девойки, като помощник-треньор на Ефросина Ангелова. Междувременно среща своя любим Илия, ражда първото си дете Денис, година по-късно - и дъщеря си Паола. Илия отива да играе в Добрич и 2 години тя е с него.
Прочети още
През 1993-а, когато се връща от майчинството, има безработица и я уволняват, а личната й треньорка в ансамбъла Деспа Кателиева й казва, че може да отиде в Египет като треньор. „Заминахме със семейството в края на 1993-а, уж беше за 2 години, но ето, станаха почти 31 в Кайро“, споделя тя.
В Кайро като треньор през 2010-а нейните момичета стават втори на младежката олимпиада в Сингапур.
Два пъти се прибират с целия багаж в България, но са разочаровани най-вече от училището на децата, и се връщат в Кайро.
Там се ражда Стилияна - 16 години след брат си Денис и 15 години след сестра си Паола. „Имах голямо желание за трето дете, а Стили изгря като слънчице в дома ни и всички я обгрижвахме“, споделя Поли. Майка й помага първата година, но я губят и Поли води бебето със себе си.
А Стили е чудно детенце още от появата си. Заспива непробудно по дюшеците около терена, под оглушителния шум на тренировки, караници, уреди, падащи върху нея... Тренировките на Поли са до 10, 30 вечерта, домът им е на 30 км от залата. Прибират се в 11, 30 и докато вечерят, Стили вече е заспала. На сутринта стават в 6, 30 и в 7, 15 - отново 30 км до залата...
Там Стили е чудо - танцува под звуците на съчетанията на какичките. Поли ми показва клип със Стили - едва проходила, тя танцува отстрани, докато майка й тренира какичките египтянки. Влюбва се от съвсем малка в художествената гимнастика - категорично и безвъзвратно.
Някъде около 5-годишна Стили започва сериозно да тренира, първо с кака си Паола, която вече е треньорка. Когато тръгва на училище, майка й я взема по обед и - в залата. Първо си пише домашните, после тренира.
„Никога не сме имали колебания, дали Стилияна да се състезава за Египет, или за България“, казва Паулина, по повод на широко коментираното през последните дни напускане на Елвира Краснобаева.
За всеки турнир Стили прелита със сестра си или майка си 3000-те километра от Кайро до София. „За да я води Паола за държавно състезание до България, аз поемах децата й като треньорка“, споделя Поли.
На 7 години е първото участие на Стили в международен турнир в Пазарджик и е първа. Заради това участие я записват в клуб „Триадица“. По-късно, за да се явява на българските първенства, Савина Ганчева от „Етър“ - Велико Търново я записва в нейния клуб.
На 13 години Стили вече е в националния отбор и предупреждават семейството, че задължително трябва да е на централизирана подготовка в България. Тогава Стили заминава сама, едва 13-годишна, да живее в София на стадион „Раковски“ - там спи, там се храни, там тренира.
Майката е много против, защото никога не е живяла самостоятелно, но желанието на Стили е много силно. Бащата казва:
„Нямаме право да я спираме. Не можахме с Паола да пробием, нека поне Стили да изпълни мечтите си“.
Преди олимпиадата в Париж баща й заминава за 8 месеца за София, за подкрепа. Ремонтира апартамент, наследство от бабата, за двамата.
„И аз му се чудя на това дете, каква силна амбиция е имало, да живее при такива условия“, казва замислено Поли. По време на европейския шампионат в Клуж, Румъния, камерата е запечатала интересен момент: как Стили прави много странни движения с ръцете, прилични на медитация.
„Беше като тренировка на мозъка - изиграваше си съчетанието в главичката, защото заради една контестация се беше забавила много на старта и нямаше право да се върне да го изиграе в залата. А не се знаеше кога ще я извикат на терена“, обяснява Поли.
След големия успех - европейска титла в Клуж, Румъния, Стили е напълно готова за олимпиадата. Поли има отговор, защо перфектно подготвената й дъщеря - и психически, и физически - допуска грешки и в 4-те съчетания и остава без право да се бори за медал.
„Погледите на цяла България бяха в нея, всички медии и всички хора около нея повтаряха: „В Стили ни е надеждата за медал“... Как, мислиш, се е чувствала тя? Пренавита.“.
„Мамо, много се притеснявам“, й казва Стили преди заминаването за Париж. „Какво толкова, като на всяко състезание“ - й казах аз, а тя: „Не, това е веднъж на 4 години“, споделя майката.
После трите - Паулина, Паола и Стили говорят за всичко друго, но не и за злощастния й финал, а феновете на художествената гимнастика в България коментират: „Честно ли е точно Стили да наблюдава олимпиадата от публиката?!“. Тя отива за седмица при родителите си в Кайро. Много тежко преживява неуспеха си и дълго време не е на себе си.
След олимпиадата Паулина е очарована от топлото посрещане на българския отбор на летището в София. Приятно изненадана е, че нейната Стили е окуражена като шампионка, а 99% от коментарите в интернет са в нейна подкрепа. Паулина изпраща специално поздравително и благодарствено отворено писмо до федерацията и феновете.
В Кайро тя вече е методист на младите треньори. Не смята да се връща в България, тъй като в Египет е добре платена и ценена. „Никога не съм се месила в работата на колегите треньори на Стили. Дъщеря ми има нужда от Валя като лична треньорка и от мен - като нейна майка“, казва Паулина.
Стили вече се е съвзела. Работи в София с личната си треньорка Валентина Иванова по 4 нови съчетания. Преди световното първенство в края на август 2025-а й предстоят много други участия в международни турнири. Чакат разпределението от Федерацията по художествена гимнастика - на кои да участва тя.
След завършването си на 166 Спортно училище „Васил Левски“, Стили е приета в НСА. На 22 август е навършила 19 години и засега не говорят, дали ще участва на следващата олимпиада.
