Параходът „Маджестик“, с който пътуват към САЩ и много от емигрантите ни, е построен през 1914 г. Той е предаден на Великобритания като компенсация за потъването на „Британик“, през 1920 г.
„Маджестик“ обслужва предимно Северноатлантическия пробег, първоначално тръгва през 1914 г. като лайнера „Хамбург Америка Line SS Бисмарк“. Това е
най-големият кораб в света
до завършване на „SS Нормандия“ през 1935 г. Известно време „Маджестик“ служи на Кралския военноморски флот като учебен кораб, преди пожара през 1939 г.
„Маджестик“ пътува предимно в Северния Атлантически океан, между Саутхемптън и Ню Йорк. Първото пътуване на парахода под това име е от Саутхемптън в сряда, 11 май, 1922, в 11.30 ч., под командването на сър Бертрам Хейс. Достига Ню Йорк в рамките на 5 дни, 14 часа и 45 минути, със средна скорост от 22.69 възела.
Параходът е бил под управлението на: 1922 – 1934: White Star Line, 1934 – 1937: Cunard White Star Line. Преименуван е с името „Каледония“ на 23 април 1937 г. След пожар на борда потъва на
29 септември 1939 г. и е бракуван едва през 1943 г.
„Маджестик“ побира до 2,145 пътници, от които 750 в първа класа, 545 втора класа и 850 – трета класа.
На 4 август 1922 г. параходът пристига в Саутхемптън и на екипажа е казано, че на следващия ден те ще бъдат инспектирани от британските монарси Джордж V и кралица Мери. Посещението на търговски кораб от управляващ крал се счита за голяма чест по това време. Джордж V е бил морски офицер и е заинтересован от търговския флот.
През 1928 г., „Маджестик“ е основно ремонтиран и модернизиран и се радва на голям интерес от страна на пътниците.
През 1934 г. в Северния Атлантик огромна вълна удря парахода, ранявайки първия офицер Едгар Трант, който по-късно е приет в болница и се лекува в продължение на месец. Това налага нов ремонт.
Друг такъв кораб, който обслужва и наши емигранти, тръгнали към САЩ, е
„Мавритания“
Основно той се движи между Саутхемптън – Коб – Ню Йорк. Построен е във Великобритания. Предвиден е да бъде пуснат на вода на 18 август 1904 г.
Започва да пътува регулярно на 20 септември 1906. Параходът е кръстен на 20 септември 1906 от херцогинята на Roxburghe. Първото му пътуване е на 16 ноември 1907 г. Изведен е от експлоатация през септември 1934 г., а е бракуван през 1935 г. в Розит, Шотландия.
„Мавритания“ тежи 31.938 бруто тона. Капацитетът му е 2,165 пътници общо, от които: 563 първа класа, 464 втора класа и 1,138 трета класа. Екипажът се състои от 802 души.
Това е най-големият кораб в света до 1911 г.
„Мавритания“ ще държи рекорди за скорост
в продължение на двадесет години! Най-добрата скорост, която постига корабът е 25.73 възела. В лицето на конкуренцията, Cunard Line е твърдо решена да си възвърне престижа на океанското пътуване не само за компанията, но и за Обединеното кралство.
Още през 1902 г., Cunard Line и британското правителство постигат споразумение за изграждане на два суперлайнера – „Лузитания“ и „Мавритания“, с гарантирана скорост на обслужване не по-малко от 24 възела (44 km/h; 28 mph).
Британското правителство е трябвало да вземе заем £ 2,600,000 (249 милиона £ по нива от 2016 г.), за изграждане на двата кораба, при лихвен процент от 2.75%, които ще се връщат повече от двадесет години. Има и условие корабите да могат да бъдат превърнати във въоръжени търговски крайцери, ако необходимо.
„Мавритания“ е проектиран, за да отговаря на вкуса на крал Едуард. Интериорът на кораба е проектирана от Харолд Пето, архитект, а общите помещения са оборудвани от две забележителни лондонски дизайнерски къщи – Mellier & Sons и Turner & Lord. Използвани са двадесет и осем различни вида дърво, както и мрамор. Дървената ламперия за първокласните каюти е
изработена от триста майстори
от Палестина. Салонът и трапезарията са с ламперия от дъб, декорирани в стил Франсоа I и гарнирани с голям купол-оберлихт. Изградени са и няколко асансьора.
Суперлуксът на параходите като „Маджестик“ и „Мавритания“ от началото и средата на ХХ в. предоставят на пътниците си наистина престижни условия за транспорт и туризъм. За съжаление обаче нашенците рядко, или почти никога не могат да се възползват от тези условия, защото не разполагат с такива средства.
Целта на техните пътувания основно е да се придвижат до „Новия свят“ с една единствена надежда – да припечелят добре с труда си, за да могат, когато се върнат назад, в „стария край“ – родината, да могат да живеят поне малко по-добре от преди!
