На 27 юли, редом със Свети Климент Охридски и Светите Седмочисленици, Православната ни църква почита паметта и на Свети Великомъченик Пантелеймон. Името му означава всемилостив. Светецът бил известен сред народа като лекар и лечител, помагал безкористно на бедните и болните.
Православната църква днес почита Свети великомъченик Пантелеймон – закрилник на пътешествениците и по-малък брат на Свети Илия. Според народните представи Свети Пантелеймон също е покровител на летните бури, порои и наводнения. Затова често е наричан Воден Пантелей. Пантелеймон живял през ІІІ век в град Никомидия по време на император Максимилиян. Пантелеймон бил много милосърден.
Получил голямо наследство от родителите си и се готвел да става придворен лекар. Светецът се грижел за бедните и често ги лекувал безвъзмездно. На иконите Свети Пантелеймон е изографисан като лечител, а през ІХ век при манастирите на негово име в Охрид и Преслав били създадени лечебници и медицински школи.
Светецът лечител бил подложен на жестоки мъчения заради вярата си. Но според преданието каквото и да правели - хвърляли го на диви зверове, горили го със свещ, пускали го по стръмни склонове в бурното море и го търкаляли в бъчва със забити отвътре пирони – той винаги оставал жив. Накрая, през 305 г., императорските войници го посекли с нож, но какво било учудването им, когато вместо кръв от тялото му потекло мляко.
Днес много български църкви и манастири носят името на свети Пантелеймон. Светецът е патрон и на голям брой болници, медицински центрове и други здравни заведения. Сред народа той е известен и като Пантелей, Воден Панталей, Пантелей пътник. Някога е съществувала представата, че в деня на Свети Панталеймон щъркелите и лястовиците започвали да се събират на ята и да се подготвят за дълъг полет към топлите страни.
Прочети още
Вярва се и че Свети Пантелеймон предпазва хората от болести и може да лекува болните. Много параклиси и аязма, наречени на светеца, се намират в Родопите, Странджа и Сакар. Те се посещават на празника му, когато жените раздават пити в негова чест, за да няма градушки и бури. В Странджа някога на този ден болните палели свещи по смокиновите дървета, събирали росата от листата им и я пиели за здраве. В Белоградчишко пък имали обичай да „изваждат“, да прогонват лошите болести - чума, шарка и други инфекциозни заболявания.
В миналото в Няколко циганки повеждали хората към "чужд топрак" и там закачали на дърво торба с прясна пита. Врачки и баячки не врачуват на празника, защото иначе светецът ще ги накаже. Смята се, че денят е подходящ за пътуване, защото великомъченик Пантелеймон се приема за закрилник и на пътниците.
Култът към светеца е свързан и с народните представи, че той е покровител на летните бури, поройните дъждове и наводненията. Затова е наричан и „Воден Пантелей“. В миналото жените приготвяли пити и ги раздавали в негова чест, за да няма градушки, бури, наводнения. На този ден имен ден празнуват Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна, Пантелей, Панчо, Панто, Панка.
