Православната църква почита на 15 септември Св. вмчк Никита. Преп. Филотей. Св. мчк Леонид. Никита бил весгот, живял през IV в., когато християнската религия се разпространявала бързо по бреговете на р. Дунав. Тогава весготите били разделени на две държави.
Едната владеел езичникът Атанихир, а другата – християнинът Фритигерн. Между тях пламнала война, която завършила с победа за Фритигерн. Това било шанс за християнството, което намерило своя най-ревностен защитник в лицето на Никита, един от най-прославените мъже сред вестготите.
Скоро Атанахир отново дошъл на власт и не пожалил сили да се разправя с боголюбивите вестготи. А свети Никита не се колебаел да разобличава езическите идоли, неговото безбожие и безчовечност. За тази дързост светецът бил подложен на нечовешки изпитания. Накрая изгорили мъченика на клада, но тялото му останало невредимо.
Разяреният Атанахир заповядал да го оставят без погребение. Тленните останки на св. Никита тайно прибрал добродетелният християнин Мариан. Отнесъл ги в отечеството си Киликия и ги погребал до своя дом. След време на това място изградили прекрасен храм, в който положили светите мощи на Никита. Посещавали го много хора, търсещи изцеление за страданията си. Преподобният Филотей бил родом от едно селище, наречено Мирмикс. Достигнал пълнолетие, той встъпил в брак и имал деца. После се удостоил да получи свещенически сан. Оттогава светецът пребивавал в непрестанен пост и молитва.
Заради светия си живот се сподобил с дара на чудодейство - с името Христово претворил вода във вино, с една своя дума преместил скала от мястото й и извършил още много други чудеса. Но той вършел и делата на християнската любов, защото хранел гладните и помагал на нуждаещите се.
Когато изминала една година след неговата кончина, вярващите поискали да пренесат мощите му на друго място. Тогава светецът като жив протегнал ръце и като се хванал за раменете на двамата иереи, носещи тялото му, станал и направил три крачки. Отново го положили на предишното място, а светите му мощи започнали да изпускат изобилно миро.
