На 20 декември Православната църква почита Свети Игнатий Богоносец. На много места в България се смята, че от този ден започват коледните дни. Така пеят и коледарите – "Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога." Всичко, което се прави на този ден и в следващия календарен цикъл чак до Ивановден, Бабинден и Атанасовден, има магическа сила, за да има здраве и живот, плодородие и късмет.
Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо, прави гадания за плодородие, за любов и брак. Внимава се за първия гост, за първия ден, за първото събитие, защото това ще е орисията на началото. Нищо не се изнася от къщата и не се дава назаем. От Игнажден денят започва да расте по-бързо, "колкото петел скача на прага". Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка.
От Игнажден коледарите се събират, за да учат коледарските песни. Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източноправославни народи - "Полазването". Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещение във всяка къща.
Прочети още
Всеки човек с личността си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните; може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек посети дадена къща, такова ще бъде и цялата година. Затова, когато някой знае, че не е "късметлия", на този ден не ходи на гости по съседите.
По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение "На Св. Игнат по госте се не иде!". Ония обаче, които имат "добър полаз", т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости.
Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, биват гощавани и посрещани весело и биват изпращани с много дарове. Когато влизат вкъщи, те внасят насъбрани по двора трески, слагат ги на огъня и благославят. Затова на този ден е много важно какъв човек ще врезе в къщата – добър или лош. Счита се за поличба.
Ето и няколко от многото други обичаи на Игнажден: От всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко – за да се работи леко и добре през годината. Сармите за вечеря се правят с връхчета – за да са качулати кокошките през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден трябва да са намотани. На Игнажден се захваща новият квас за хляба. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Жените пазят квас от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
На Игнажден се почиства цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля заедно с боклука. На малките деца се издърпват ушетата, за да растат по-бързо. На Игнажден се палят големи огньове и това е слънчева магия. Огньовете символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост.
Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния. Имен ден имат Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
