„Екологичната архитектура ме привлече още като следвах в Австрия - казва Милена. - При нея най-важно е да се намали разходът на енергия. В Европа например 40% от цялата изразходвана енергия отива в строителството. Важно е също да се пестят и други ресурси - при материалите, водата, площите, които се използват, изкопните работи...“
Трудно е да си представи човек чудото, което проектира Милена: сграда, в която целогодишно се поддържа една и съща температура, независимо дали навън е лято или зима, пролет или есен, дали вали, духа вятър или е жега. Температура, винаги една и съща в цялата сграда и във всички помещения - нещо, което човешкият организъм възприема като много висок комфорт.
Да не говорим за бюджета. Разходите за отопление и климатизиране са намалени с... 90%! Звучи като приказка, но е факт при архитект Милена Каранешева и съпруга й и партньор Миша Вицман. При един от техните проекти за реновиране на една съвсем обикновена сграда са успели да намалят разходите на енергия от 33 хиляди киловатчаса на 6 хиляди киловатчаса годишно.
Цялото това вълшебство се твори в архитектурно бюро Karawitz в Париж. А името му е от двете фамилии Каранешева и Вицман.
Творческият тандем „Каравиц“ пише нова история на архитектурата.
Те разглеждат пространството не просто като физическа реалност, а като мост между материалното и нематериалното, като изследват връзката между климата, културата и архитектурата. Създават еко домовете на бъдещето. Те са със семпли форми, които естествено се вписват в околната среда. Извънземни - според представите ни - са условията вътре в сградите - постоянна температура във всички помещения и по всяко време, независимо от климатичните условия навън.
При огромен успех в Париж, в Галерия на архитектурата преминава през февруари едномесечната изложба „Позициониране“, с проектите на „Каравиц“ - фотоси, много макети, скици, мебели, със сценография и снимки на обекти, които са ги инспирирали. Има снимки от възрожденската архитектура на България, от Африка, Индия. Изложбата е широко отразена в медиите.
„Според организаторите тя е една от най-посещаваните в Галерията на архитектурата от 25 години“, вълнува се Милена. Двамата с Миша Вицман се считат за пионерите на устойчивото строителство във Франция.
С огромен успех се приема и проект на Каравиц на 14-ото издание на Международния форум на дървените конструкции в знаменитата изложбена зала Гран Пале на Шанз’Елизе в края на март.
Там архитектурното дуо „Каравиц“ представя проект, колкото семпъл, толкова и гениален - свързващи се дървени елементи за сглобяване и разглобяване на временен аудиториум за 250 делегата. Построен е за 2-3 дни в Гран Пале. „Беше страхотен шанс за нас“, споделя Милена.
С международна слава се ползва и приема от хората и пресата „Бамбуковата къща“, дело на архитектурния тандем, в едно от предградията на Париж. Това е първата пасивна къща във Франция.
Наречена е така, защото облицовката й е от бамбук, който е много разпространен в страната. „Сградата е съвсем семпла и е инспирирана от традициите в едно малко градче, което е много старо, с църква от XII век“, казва архитектът.
Над 600 души я разглеждат, над 100 журналисти я отразяват като събитие. Иноваторският проект е публикуван на всички континенти, архитекти от Франция и света пожелават да посещават курс, как се реализира една пасивна къща. „Проектът беше много вдъхновяващ, защото точно показва, че с екологични материали, със семпли форми може да се прави естетически издържана архитектура, която е много ефективна и спестява много енергия“, коментира Милена.
Как е възможно да спестиш до 90% от енергията? Новаторското в проектите на Милена и Миша започва от съобразяването с микроклимата на мястото, на което се строи - дали ще е в Северна или Южна Франция, или в Африка например. Това предопределя формата на една сграда, нейните обеми, отвори, ориентация в пространството.
И не, не става дума изобщо за монтиране на слънчеви панели. От ключово значение при еко архитектурата на „Каравиц“ е сградната обвивка. „Проектираме я по възможно най-прецизен начин, за да може обемът, който трябва да се топли през зимата или климатизира през лятото, да е възможно най-енергоикономичен. Тази сградна обвивка да задържа във вътрешността калориите, произведени от отоплението, или хладината в топлите месеци, произведена от климатизацията“, обяснява архитектът.
„Пасивните“ сгради на Милена и Миша са енергоспестяващи, с висока степен на жилищен комфорт при изключително ниска консумация на енергия. Или иначе казано, сградата е с толкова добра изолация, че няма нужда от активни отоплителни и охладителни системи.
Дуо „Каравиц“ детайлно проектира много добро изолиране чрез сградната обвивка. Качеството й се контролира строго през всички етапи на строителството. Избират се качествени продукти за цялостна облицовка на сградата от земята до покрива. Буквално се проектира, как да бъдат запушени всички възможни отвори по цялата сграда, откъдето биха могли да се „промушат“ въздушни потоци.
„Съобразяваме се и със законите на физиката. Колкото по-добре е изолирана една сграда, толкова по-малко енергия ще губи. И толкова по-постоянна ще бъде температурата вътре, независимо дали навън е жега, или страхотен студ. Как го правим? Благодарение на една програма, която ни позволява много прецизно да предопределим комфорта и консумациите на сградата“, казва архитектът.
При еко строителството се работи с възобновяеми материали като дърво, дървесина, слама. Те осигуряват ефективна изолация и минимален въглероден отпечатък. „Оценяваме едно пространство, в което живеем или работим, доколко е комфортно от гледна точка и на акустиката, дори на миризмата вътре. Оценяваме и какви са усещанията при докосване на стените, защото ние приемаме пространството с всички наши сетива“, обяснява Милена.
Много важно при еко строителството е и модулирането на пространството. То да дава възможност хората, живеещи в една сграда, да правят промени, без това да повлияе на самото строителство. „То е малко като в джаза - има много стриктни схеми, по които може да се импровизира много свободно“, казва архитектът. Така не се налага да се преустройват помещенията с големи разходи на пари, енергия и материали.
В такива сгради бетонът не може да се игнорира, но за основите се използват и пилоти. Това са тънки колони или дълги цилиндри, изработени от материали като бетон или стомана. Когато сградата е изживяла своя живот и трябва да се срути, пилотите много по-лесно се отстраняват и не оставят следи в природата.
Революционни са и проектите на Милена и Миша за сгради с апартаменти за 15 и повече семейства. Те се събират на принципа на кооперацията, като си осигуряват средствата и сами инвестират в изграждането на сградата.
„Не е лесно на предварителните разговори да постигнем съгласие какви да са общите площи например, но все пак това са хора, които искат да живеят заедно, в една сграда“, казва Милена. Така се предотвратява голямото раздуване на цените от строителни предприемачи и собственици във Франция и особено в Париж, където имотите са много скъпи. Работили са по няколко такива проекта.
Архитектурата вълнува родената в София Милена от дете, а и корените й са от възрожденски средища. Едната й баба е от Копривщица, другата от Перущица. Много лета като дете Милена прекарва в Копривщица и възрожденската архитектура я вдъхновява.
Завършва Немската гимназия в София и следва архитектура в Техническия университет във Виена. Там среща и любимия си - Миша Вицман, наполовина австриец и наполовина германец. Още докато следват, двамата започват заедно да правят проекти, да се явяват на конкурси. А сватбата им е в Копривщица.
След завършването решават да попътуват. През 2000 г. получават стипендия за Франция за 6 месеца, заминават уж за малко, но остават в Париж вече 25 години. „Париж ни привлече като възможности за развитие“, казва тя.
Още докато следват във Виена, там започва екологично движение - да се строи с дърво, енергоефективно, семпло. „Това ни инспирира и това донесохме във Франция“, споделя дамата. В Париж те работят в няколко различни архитектурни бюра. Решават да създадат собствено студио, за да имат свободата да реализират визията си за екологични архитектурни проекти.
Вълнува я и хуманната, социална значимост на проектите й с „Каравиц“ - да спести на хората един от най-големите разходи за живот. Когато в една къща сме свалили с 80%-90% разходите за енергия, хората живеят спокойно, не се тревожат, дали цените на енергията скачат“, казва българката.
