„Помня деня, който сложи началото на откриването на новата планета - споделя Атанас. - Беше 3, 30 часа сутринта, аз сменях полет, за наблюдения в Чили, в пустинята Атакама, на един от най-големите телескопи там.
Беше в края на април 2024-а, бях удобно заел водоравна поза на пода на мръсното летище, няма да кажа къде... От нямане какво да правя, разгледах данни и ми направи впечатление движение при звездата GJ3998. Започнах да търся какво е писано за нея...“
Това е началото на няколкомесечната работа на българския астроном Атанас Стефанов, докторант от Института по астрофизика в Тенерифе, Канарските острови. Да откриеш нова планета, когато си само на 23 години, е уникално. Новината е обявена на 11 март, а младият български учен се събужда известен и атакуван от водещи медии от цял свят.
„Ще трябва да свикна с публичността - споделя той пред BG VOICE. - Важното е, че България си има нова планета - GJ3998 d."
„Неговата“ планета е третата, открита около звездата GJ3998, като предишните 2 се обозначават като GJ3998 b и GJ3998 c.
Роден е в Смолян, само на 18 км от Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен и смята, че тази символика има значение за неговия избор по-нататък. Той единствен от „смолянската жилка“ на майка си не е с хуманитарна насоченост. Завършва Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив.
За астрономия започва да мисли по-сериозно, когато е в VII клас. Тогава в математическата гимназия още няма паралелка с физика и той завършва с допълнителна квалификация „Системен програмист“. Знае, че тази специалност е ценна в работата на астронома.
„Това, което наистина запали в мен искрата по астрономията, бяха олимпиадите - на национално и международно ниво“, казва той. Споделя с гордост как красиви млади български умове неизменно, от години, побеждават на международни олимпиади по математика, информатика, астрономия.
“От VI до XII клас бях в клуб „Квант” в Пловдив. Това е първият клуб по физика и природни науки в България. Времето и отношението там ми беше много ценно, защото ми даде практическа подготовка във физиката - нещо, което като че ли малко ми липсваше в стандартната учебна форма”, разказва Атанас.
Той следва „Астрофизика“ в UCL - University College London, където за 4 години завършва бакалавър и магистратура през 2023-а. Благодарен е, че в Лондон живее в роднини, а стипендията му се покрива от студентски заем. „Ако бях започнал и да работя, за да си плащам сметките, нямаше да мога напълно да се отдам на науката“, казва той.
Няколко месеца по-късно е приет за докторантура в реномирания в Европа и света Институт по астрофизика на Тенерифе, Канарските острови. Работи главно там, като дежури на смени за наблюдения в магнетичната обсерватория на остров Ла Палма - обект на голям интерес и от туристи. Разстоянието между двата острова Тенерифе и Ла Палма е 200-300 км и за всяка смяна той лети 20 минути на самолет до Ла Палма и обратно.
Защо Канарските острови? „Исках да направя промяна. Лондон беше мил, държа се добре с мен, но никога не ме е привличал като град. Твърде голям е за мен, твърде шумен, твърде студен - споделя Наско. - Тенерифе много се различава от континентална Испания. Канарските острови ми се сториха като по-приятно място, по-тихо, по-стръмно и спокойно, като Смолян.“
За докторантурата си той получава частно финансиране от една от големите банки в Испания. Има различни програми, с които се привличат красиви умове и от други държави за развитие на науката в страната. А българинът показва високи успехи в реномирания университет в Лондон.
Темата на докторантурата му е за търсене на планети около червени джуджета. Това забавно име „червени джуджета“ означава звезди, подобни на Слънцето, но в по-късен стадий на развитие. Те са по-хладни, по-малки по размер. Температурата по повърхността на Слънцето е 6000 градуса и затова е жълто. А червените джуджета са звезди с повърхностна температура 3000 - 3500 градуса, тоест, 2 пъти по-хладни от Слънцето и затова са червени. Всичко това Наско обяснява на достъпен, красив език, изпъстрен с метафори и шегички...
Планетата GJ3998 d открива случайно, след като по международната програма HADES от 2012-а са набелязани около 80 червени джуджета, около които се търсят нови планети. „Ръководителите ми за докторантурата казаха: „Ето, разгледай, това са данните до момента. Хубаво е да си поиграеш, за да можеш да разбереш какво правим“, споделя ученият. И той започва да наблюдава червените джуджета едно след друго.
Учените търсят планети около червени дуджета по „Метода на лъчевите скорости“. Земята обикаля около Слънцето, защото то я привлича много силно. Обаче Слънцето също се привлича мъничко от Земята. Учените насочват телескопа към някоя звезда и й правят снимки. След много измервания, когато засекат, че червеното джудже се движи малко нетипично напред-назад, това може да означава, че около него има планета.
Червеното джудже GJ3998 е 7-мото, до което той стига. Първите 2 планети около него са открити през 2016-а от италиански астрономи. „И аз се появявам 9 години по-късно, излегнат на едно мръсно летище, с типичната арогантност на 20 и няколко годишен човек, който чете статията уморен, кисел, че го очаква дълго пътуване“, коментира ученият. Там на летището той чете как италианските му колеги изразяват колебание, че може да има и 3-а планета около звездата GJ3998.
„Казах си: „Да взема и аз да опитам, пък може на мен да ми излезе късметът“, спомня си Атанас. Работи с около 200 измервания, в сравнение с италианците, които са имали 140 навремето. Кани ги да участват в дискусиите. „Лека-полека успях да убедя целия екип от 15 човека, от испански и италиански институции. След половин година изчисления нещата вече бяха ясни. Излезе категорично трета планета“, разказва ученият.
При астрономите, при всяко съмнение за откритие един човек върши основната работа, а останалите от екипа го провокират, но добронамерено. Трябва всички да са съгласни, да са убедени и да вярват, че е открита нова планета.
Като докторант той си има научен ръководител, но при всяко конкретно събитие, както е откриването на нова планета, има един ръководител, в случая българинът. Той води изследването. По откриването на планетата GJ3998 d ръководи екипа от 15-те испански и италиански учени.
Планетата GJ3998 d е на разстояние 59 светлинни години от нашата галактика. „59 светлинни години е еквивалент на „2 спирки, малко по-надолу по улицата“, шегува се ученият.
GJ3998 d е суперземя, по-тежка от нашата планета, но не толкова масивна, колкото газовите гиганти Уран, Нептун. Тя е поне 6 пъти по-масивна от Земята - като тежест.
„Не знаем колко е голяма, тъй като не я виждаме, мерим я чрез звездата. Не знаем също дали има атмосфера. Това биха открили телескопите от новото поколение, които ще търсят атмосфери - дали има кислород, азот, органични съединения, тоест, условия за живот като на Земята. За момента знаем, че GJ3998 d получава 20% повече енергия от червеното си джудже, отколкото ние от Слънцето, но това не гарантира, че там има условия за живот“, обяснява Атанас.
В момента той търси планети около 2-3 други звезди. Горд е, че сред откривателите България има силна екзопланетна група (на планети извън Слънчевата система).
„За момента човечеството знае за 5800 екзопланети. Българите сме един промил от цялото население на планетата - около 7 милиарда. Пада ни се една хилядна от всички открития на нови планети, а по мои наблюдения, имаме много повече - около 30“, казва Атанас. Търсил е в списъка на открити планети по първите имена на авторите, завършващи на типичните български окончания „ов“ и „ев“. Тоест българи, независимо дали са второ, трето поколение някъде по света, или са от България.
„Днес специално за BG VOICE се зарових, понеже ме провокирахте - казва той ден по-късно. - Трифон Трифонов открива 14 планети, Веселин Костов - 7, Искра Георгиева - 3, Владимир Божилов - 2, Калоян Пенев - 2, Георги Мандушев - 2, аз една и така нататък. Със сигурност изпускам някого, но реалният брой е поне 30.“
„Радвам се, че откриването на първата планета ми отне само 23 години от живота. Надявам се втората да ми отнеме максимум 2“, шегува се Атанас.
Осъзнава, че като „академично дете“, само на 23 години, пред него се откриват широки хоризонти.
„Харесва ми да работя това. Науката е нещо, което обичам и алтруистично, и егоистично. Доставя ми удоволствие да знам и да бъда първи, да бутам острието на човешкото познание. Много ми е интересно и се надявам с това да се занимавам, докато ме държат краката. Нашето занятие е самотно, но превръщам самотата в някакъв копнеж за едно по-добро общество“, мечтае на глас Атанас.
Тенерифе го приласкава с топлината си - 20-25 градуса целогодишно. Един учен, който ходи по джапанки и къси панталони? „Бял съм като молец, от всякакви екрани - смее се Атанас. - Испания е много гостоприемна към чужденците, като България. Испанците са близки по темперамент до нас. Чувствам се първо родопчанин и след това българин. Нали не ти звучи шовинистично?“. Не, разбира се, може ли да си от Родопите и да не си местен патриот?... „Така е“, съгласява се българинът.
