„Заминах за Франция, защото исках да си остана скулптор, да се занимавам с изкуство – казва Живко. – След 10 години обучение желаех да мога да се изразявам по начина, по който ми беше приятно – като създавам изкуство.“... И светът чува за него. От едно френско село...
Творбите на един от най-известните български скулптори зад граница Живко Седларски днес са на 3 континента – Европа, Америка и Азия. Неговите произведения – монументална и малка пластика, се превръщат в истинска сензация в паркове, замъци, музеи и галерии.
Представил е България в 8 китайски музея. Обиколил е с десетки изложби всички европейски столици и галерии в Америка. Негова скулптура е пред сграда в Антверпен, Белгия, на легендарната архитект Заха Хадид.
Негови творби са притежание на музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. А с уникалните си скулптури на женски фигури в рокли – неговата визитна картичка на
„мода, която не се облича“,
е единствен в света.
Роден е в Елхово, в семейството на живописец с интересна съдба – Кольо Седларски. Талантливият Кольо иска да следва живопис, но брат му казва: „Художник няма да ставаш, страната ни има нужда от военни“, и той се подчинява на фамилната воля – такива са тогава времената. Но въпреки това завършва Художествената академия по-късно.
Кольо обаче дава на сина си Живко шанса сам да избира. „Аз и днес рисувам, но за разлика от баща ми, живописеца, не цветът, а формата е моята сила. В нея аз се чувствам по-добре, търся израза си чрез обема. И не смятам, че съм изневерил на баща си, както ми казаха в академията. Просто продължих изкуството, на което той ме научи“, коментира Живко.
Като военен, Кольо Седларски често е местен от град на град – Грудово, Звездец. Когато Живко е на 2 месеца, го извеждат от Елхово в Сливен – до 11-ата му година, и след това са в София. От малък рисува, а баща му подкрепя неговите първи стъпки. Избира Техникума по керамика и стъкло в София и „Скулптура“ в Художествената академия.
След промените през 1989-а започва една тежка за него 1990 година. От държавна комисия одобряват 3 негови проекта за монументални скулптури.
Първият е скулптура на майката – 3.60 м от бронз, като в сливенско село събарят 3 къщи, за да се оформи културно-архитектурен комплекс с нея.
Нито тя, нито другите две скулптури обаче се реализират, защото държавата е в дълбока криза. Единствено за единия му проект му плащат само авторските хонорари. С тези пари той купува билети за себе си и семейството си за Париж.
„При тези условия
изкуство в България вече не можеше да се прави“,
казва той.
После научава, че в късна доба цигани крадат бронзовата скулптура на майката, товарят я някак на голяма волска каруца, за да я нарежат. Край Карлово ги виждат хора, минаващи в кола, и звънят в кметството. Полицията ги хваща, а скулптурата днес е собственост на Карлово.
На 1 април 1991 г. Живко и семейството му пристигат в Париж. Той не знае езика и 6 месеца се опитва да се включи в курсове, но няма места. Намира си работа в провинцията като реставратор на културни паметници в Рен – близо до Ламанша. Работи там 4 години и половина и това е последната му работа на заплата. Там е „страната на гранита“, а това е много важен материал за неговите скулптури и той решава да остане.
С парите, спестени от работата си като реставратор, Живко си подрежда ателие. Началото като самостоятелен автор е трудно. Преди да започне да реализира монументални скулптури от камък, излива и по-малки, до метър и половина, от бронз – до 12 копия. За тях обаче трябва да плаща на леяри. Приемат го бързо в местния Съюз на бретонските скулптори и още на втория месец го избират за вицепрезидент – заради качествата му като творец. Започва да участва в конкурси и изложби и поръчките потръгват.
Експериментирал е и с други материали, като PVC, който се поддава лесно на обработка. През 1994 – 1996 г. прави метални скулптури, които облича в еластични платове, и създава колекцията Tension
(„Напрежение“). Използва и стъкло, но се връща на „класиката“ – камък, бронз и дърво.
Признава, че се изразява най-добре в монументалните скулптури. Правил е и такива по 12 – 15 м – композиции в градска среда. Основно поръчките са от общините. Около Рен има няколко монументални скулптури, високи от 4 до 5.30 м, поръчани от кметството. Най-скъпо платеният му проект е на стойност 76 хиляди евро. Прави и по-малки скулптури – до 1.50 м, и миниатюрни статуетки в сантиметри – от бронз и арматурно желязо.
Той
открива качествата на арматурното желязо
неръждаемата стомана, която сам заварява в ателието си. Най-интересният акцент в неговото творчество, прославил го като уникален творец по света, са роклите от метал. Започва да ги прави през 2008 г. и продължава с тях, като в момента са над 100. Нарича закачливо колекцията си Haute Saudure („Висша заварка“) – игра на думи, от Haute Couture („Висша мода“).
Вдъхновението идва от музата в цялото му творчество – Жената и женското тяло. Роклите му са в изключителна хармония с висшата мода. Те по причудлив начин показват движението на една пола, развята от вятъра. За него са важни формите и движението, а не цветовете. Прави десетки скици, докато стигне до малка пластика, от която после прави голямата скулптура.
Скиците му по удивителен начин изразяват всяко движение на жената - на костите на лакътя, китката, коленете. Това не е случайно. Две години успоредно с обучението си по скулптура в Художествената академия, той ходи на лекции по анатомия в Медицинска академия, защото преценява, че това му е много важно.
Своите уникални „дами“ – 3-4-метрови статуи от метал, предизвикващи удивление, той показва на Пако Рабан. Предлага на Жан-Пол Готие да направят съвместно дефиле – той с истинските рокли, Седларски с металните. „Големият Жан-Пол Готие изпрати един от учениците си и направихме това дефиле през 2017-а в нашия район“, казва скулпторът.
Представял е своята колекция от метални рокли в катедрала, с акомпанимент на орган, като скулптурите се движат плавно, качени на специални колички като на дефиле. Представял ги е и в Бургас, и в парк-хотел „Витоша“ в София, заедно с модния корифей Любомир Стойков.
Със съпругата му Мая – негов модел и муза, се залюбват млади, женят се, раждат им се две деца. Живеят в красиво имение на 30 км северно от Рен, по пътя за Мон Сен Мишел – една от атракциите на Франция. Там има една скала в морето, която при висок прилив става остров, а при отлив – част от сушата. През XIV век там строят манастир на върха, с позлатена скулптура на Сен Мишел, или Свети Михаил, която при отлив излиза „от нищото“.
Двамата с Мая купуват запусната 400-годишна бретонска къща, чиято вътрешност са променили до неузнаваемост, като до нея има ателиета. От входа посетителите се заковават изумени – влизат в истинска галерия. Всичко – от мраморния под до тавана – е в бяло, за да се откроят неговите скулптури и картини. Част от тавана е стъклен и струи светлина отгоре.
„Аз
фактически живея в галерия
и когато хора ни гостуват, често си тръгват с някоя от моите творби – казва Живко. – А гостите са точно като на изложба – стоят с чаши в ръка и разглеждат.“
Както в галериите, в дома му има лист с цени на всяка пластика или картина. Гостите си купуват обикновено по-малки статуетки – 50-60 см и картини – 60 см на метър. Има и миниатюрни статуетки по 15-16 см.
От 31 май до 2 юни заедно с „Ротари клуб“ подготвят изложба-аукцион с негови метални рокли в Рен. Процент от продажбите са за благотворителни каузи.
Правил е такава благотворителна акция и с „Лайънс клуб - Париж“. Доволен е, че с творбите си допринася за добри дела.
Той планира и 3 изложби в България. Първата ще е от 16 септември в галерията на Външно министерство – „Мисия“. В парковото място около нея ще има и галерия на открито с негови творби. Планира още 2 изложби, за които уточнява датите. Едната ще е в София, а другата – в Перник, града на стоманата – този иначе банален материал, скрит в основите на сградите, с който той твори красота.
Наскоро е имал скъп гост от България – писателката и литературен агент Албена Ненкова. Тя подготвя биографична книга за Живко Седларски на български, френски и английски език със закачливото заглавие Haute Couture – Haute Saudure – основен лайтмотив в творчеството на скулптора напоследък. „Албена обеща на „Ротари клуб“, че ще представи книгата на 31 май на съвместната ни благотворителна изложба“, казва Седларски.
Живко и Мая живеят сами в имението си, заедно с кучето си Калоян. „За един скулптор като мен, който вдига шум на съседите с работата си, мястото е идеално“, казва той. Големият им син Живко е завършил право, другият – Никола – търговия. И двамата са се върнали в България и са добре реализирани в София.
„Казват и на мен да съм се връщал в България, че съм нямал работа тук – смее се Живко. – Но работата ми е тук, продажбите ми са тук... И не е вярно, че не си ли в Париж, не може да си успешен художник. Ето, аз от едно френско село станах известен по света.“
