Дяволът с цепки вместо очи. Така турците описвали самурая Сейго Ямадзава, който участва в битката при Плевен по време на Руско-турската война.

Сраженията от 1877 – 1877 г, превърнали се в епопея, оставят голям отпечатък върху българската история. В хрониките обаче намира място и самураят Сейго.
Осман паша прави отчаян опит да пробие обсадата на 10 декември. Натискът от турците е жесток, но неуспешен и при вида на отчайващото положение излиза заповед да се развее бяло знаме. Убитите и ранени османци са 15,000, а се предават 40,000 офицери и войници.

Сейго Ямадзава, известен с откровения си и твърд характер, както и с псевдонимите Тетсуношин и Мориюки (или Моричи), е роден на 12 януари 1846 г. в днешната префектура Кагошима. Провинцията днес

има население от близо 2 милиона души

и се намира в най-южната част на Япония. Той е потомък на аристократи – най-големият син на Ямадзава Джуда, самурай от провинция Сацума, пише chr.bg.

Ямадзава посвещава живота си на военното дело като през 1864 година, когато е едва на 18, участва в битката срещу войската на феодалния владетел Чошу в Киото. Япония в този момент е в гражданска война; семейство Ямадзава е на страната на императора-реформатор Мейджи.

В тази битка Сейго доказва храброст и заслуги, което утвърждават военната му кариера и той е приет в Императорската армия. С нея през 1869 г. като командир на пети взвод от 1-ви батальон участва във войната Бошин между фракциите на страната на императора и шогуна. В резултат

става Гошинпей – „почетен императорски защитник пазител

След още много успехи на бойното поле, е удостоен с чин майор, през 1871 г. заминава за САЩ, където учи военни науки, след което става надзорник във военното училище във Франция. А след Франция се озовава в Плевен.

По време на Руско-турската война Сейго Ямадзава е представител на японския император в руската армия на Балканския полуостров и военен кореспондент.

По негово искане е назначен за командир на взвод в руската военна част на Западните войски. За високите постижения по време на битките е награден с орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант, както и румънски почести.

Информацията за този воин наистина е оскъдна, но според Енциклопедията на японските благородници, съставена от Юре Цукуи и публикувана през 1911 г.,

той е първият японец, стъпил на българска земя

В деня на съдбоносната битка при Плевен Сейго Ямадзава се обръща към подчинените си войници с помощта на своя преводач французин и им казва:

Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не говорите японски, няма да ви давам заповеди по време на атаката. Следвайте ме и правете това, което аз правя. Имам едно-единствено изискване – бъдете бързи като мълния.

Разчитайте повече на щиковете и ударите си, отколкото на куршумите. Оставете раниците и багажа си тук, в окопите.

В началото на битката японецът се появява в традиционното си бойно облекло, а единственото му оръжие е катаната…

Щом стигна до първия изкоп, самураят скача в него и започва да реже с острия си меч всичко живо, което стои пред очите му. Момчетата го последват и също скачат в окопите, започвайки кървава битка със своите щикове и юмруци. И въпреки че защитниците са много повече от нападателите, последните се плашат от тази дръзка атака и бягат към укрепленията. Самураят и войниците му ги

преследват и съсичат, където и както им попадне

Те са по-бързи от турците и малко от тях успяват да стигнат до крепостта. А онези, които все пак стигат, викат, колкото им глас държи: „Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол, който няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!“

Тези викове провокират всеобщо смущение в укрепленията, което позволява на бойците да започнат да режат наред дезорганизирания си враг.

През 1880 г. се завръща се в Япония, където получава военното звание полковник. Там командва 3-ти пехотен полк, 1-ви пехотен полк и 1-ви императорски гвардейски пехотен полк. Повишен е отново през май 1885 г. – в генерал-майор – а през 1895 г. става генерал-лейтенант.

Командва 5-а пехотна дивизия и 4-та пехотна дивизия в първата Китайско-японска война (1894 – 1895) като работата му отново е възнаградена –

този път с титлата барон през 1895 г.

През 2009 г. в Токио, по случай 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, тогавашният посланик на Република България в Япония акад. Благовест Сендов, дипломати от посолството и Такеми Сасамори – правнук на Сейго Ямадзава и инструктор по традиционни японски спортове – са гости на тържеството.

Самият факт, че повече от век и половина по-късно личността на Ямадзава успява да обедини хора от две толкова далечни и отдалечени страни, ни кара да вярваме, че скромният принос на самурая не е забравен, макар и да се знае твърде малко за него.