„Код спорт"

Първият ни въпрос е къде се чувствате по-удобно - във футбола или в киното?

- Мисля, че се чувствам добре и на двете места. И двете са приятни и се чувствам в свои води, но най-важното е да се работи.

Тук обстановката изглежда доста по-спокойна от „Висенте Калдерон"...

- Да, истина е, че е по-спокойно тук, но когато се говори за футбол, човек може да го прави навсякъде. Ако обаче го прави на стадион „Висенте Калдерон", е много по-добре.

В последните години сякаш футболът се отдалечава от класическия спорт, но за сметка на това е много близо до шоубизнеса. Съгласен ли сте?

- Напълно съм съгласен. Мисля, че футболът все повече и повече се доближава до шоубизнеса и се превръща в един голям спектакъл. Мисля, че е едно от най-добрите представления в света, а освен това е всяка седмица. За щастие, за да е добър спектакълът, трябва силен отбор и ние го имаме.

Как станахте президент на „Атлетико Мадрид"?

- Преди около 30 години станах част от ръководството на „Атлетико Мадрид", когато клубът все още не беше акционерно дружество. Цели 16 години бях вицепрезидент. От 14 години съм президент. Общо 30 години в клуба.

Какво искахте да постигнете, когато заехте поста?

- По онова време имахме да работим много върху спортната дейност на клуба. Социалната ни дейност също беше много изостанала. Това бяха и първите ни две основни задачи. Да осъвременим „Атлетико Мадрид" от спортна и социална гледна точка. С течение на времето успяхме да го постигнем и в момента сме в отлична спортна и социална форма.

За тези близо 15 години може ли да се каже, че сте доволен от направеното, или искате да постигнете още нещо?

- Във футбола винаги има много цели и все изскачат нови и нови. Трудното обаче е да ги постигаш. Мисля, че от спортна гледна точка постигнахме големи цели. Доказателство за това са спечелените от клуба титли. Една шампионска титла на Испания, две кралски купи, два трофея в Лига Европа и два финала в Шампионска лига - според мен е добър резултат.

Вашият предшественик Хесус Хил бе доста коментирана личност. Какъв бе той във вашите очи?

- Имахме много добри взаимоотношения с Хесус Хил. 14-15 години бях негов вицепрезидент. Истината е, че с него се разбирахме много добре. Никога не сме спорили, нито пък сме се карали, не сме си разменяли лоши думи или погледи. Общо взето добри взаимоотношения. Беше голям човек, добър човек и един много добър президент на „Атлетико Мадрид".

По ваше време „Атлетико" стана заплаха за „Реал Мадрид" и „Барселона" в Ла Лига и един от най-стабилните отбори в Европа. Как постигнахте тази трудна задача?

-          С много упорита работа и с голяма доза късмет. Защото във футбола, колкото и много да работиш, ако нямаш късмет, може и да не успееш. През това време имахме много добри отбори, през клуба минаха големи играчи и треньори. Благодарение на комбинация от всичко това „Атлетико Мадрид" стана един от грандовете на Европа.

През „Атлетико Мадрид" са минали много големи имена, но откакто вие сте президент, кой е най-успешният ви трансфер?

- Най-успешният трансфер... Много играчи минаха оттук, отиваха в други клубове не защото не са се чувствали добре тук, а просто имаше други клубове, готови да им платят много повече пари. Ние от наша страна пък не искахме да спираме тези големи играчи да получат по-добри финансови условия. Кун Агуеро, Фернандо Торес, Форлан, Диего Коста - все големи играчи. Нито един от тях обаче не беше трансфериран, защото е имал проблем или не му е харесвало при нас, а просто поради едно чисто финансово решение и заради много по-големите суми, които им предлагаха други клубове.

Сред осъществените сделки бе и тази на Мартин Петров. Спомняте ли си как се стигна до неговото привличане?

- Да, Мартин Петров беше един от добрите играчи на „Атлетико Мадрид". Преди това той играеше за „Волфсбург" в Германия. Трябваше ни човек на неговия пост и беше решено, че той е идеалният играч за това. През цялото време при нас беше страхотен футболист, но имаше лош късмет в края, когато се контузи. Прекрасен играч!

И до днес Петров твърди, че единствено съжалява за тежката контузия, която получи, докато беше в „Атлетико". Но също така казва, че отношението на всички в клуба е било перфектно. Как се създава толкова специална атмосфера на всички нива в „Атлетико"?

- В „Атлетико" винаги е имало добра атмосфера и разумни, много приятелски и добронамерени взаимоотношения. Контузията на Мартин Петров беше лоша за всички ни, разбира се, най-вече на първо място за него. Но футболът е такъв. Има хора, които се контузват, а други имат повече късмет. Когато се контузи, той получи цялата възможна подкрепа на клуба, подкрепата на съотборниците си и на всички хора около него. Истината е, че всички съжалявахме. Ако той беше играл, щяхме да бъдем по-добър отбор.