На 2 декември според Църковния календар се почита Свети пророк Авакум, Преподобни Йоан и Андрей, Преподобни Порфирий Кавсокаливит. Св. пророк Авакум е живял през VII в. преди Рождество Xристово и е бил удостоен от Господа с пророчески дар.
Виждайки човешките беззакония, които се ширят по негово време в Юдея, той призовавал Бог, очаквайки праведен съд от него: „Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие?“. В отговор на това Господ възвестил на своя избраник, че скоро трябва да дойде наказание за всеобщото нечестие.
По Божия заповед пророк Авакум предсказал на евреите такива страшни бедствия, на които по това време било трудно да повярват – разрушаването на храма и на самия Йерусалим и вавилонския плен. Смъртта му настъпила приблизително 600 години пр.Хр. Според разказа на църковния историк от IV век Евсевий Кесарийски като място на гробницата на свети Авакум посочвали Кеила, или Кила, в Иудиното коляно.
Според свидетелството на църковния историк от V век Созомен мощите на този свети пророк били намерени заедно с мощите на свети пророк Михей при царуването на Теодосий II Младши (408-450 г.).
За телата на двамата пророци било съобщено в Божествено съновидение на Зевен, който по това време бил епископ на Елевтерополската църква. От него остава написана малка пророческа книга от три глави с голямо религиозно значение заради високите нравствени принципи, които съдържа. В нея може да намери утеха и опора отделният човек и цели народи и Църквата.
На еврейски името Авакум означава: обгръщам, прегръщам, обхващам, и освен това – силен борец, подвижник. Св. Порфирий, приятелят на Христос и помощник на всички хора, поставя началото на един женски манастир, в с. Милеси, недалеч от Атина. Малката килия, където е приемал хилядите си посетители, може да бъде посетена и днес.
Прочети още
Над леглото му стои постоянно запалено огромно кандило, откъдето вярващите вземат елей за благословение. В последната година от живота си старецът е толкова зле, полусляп, че не може да се вдигне от леглото си, но хората продължавали да прииждат – стигало им е да се наведат, да целунат ръката му и да прошепнат на ухото му своя проблем.
