Горски път, черен. Минава покрай два кладенеца, но водата им не става за пиене. На възвишението горе се чуват чановете от малко стадо овце. Застанали са на равното, край две купчини, покрити с найлон.
Половин декар нива, която е собственост на 61-годишна жена. Всичко покрито представлява цялата й покъщина. Едно отчаяно човешко същество, което живее сред старите куфари, под найлона, под небето от месеци наред, пише 24rodopi.com . „Аз съм бездомник. Всичко, което имам е тук-това парче земя и тези вехтории“, разказва Руска Белчева от кърджалийското село Гняздово. Цяло лято е прекарала там, на открито.
Друг дом няма.
Земята е наследство от починалия й баща. „Той остави майка ми преди много години и си взе друга жена. Аз съм родена в село Мост. Не се омъжих, грижех се за майка ми. Беше инвалид. Учих във вечерно училище. Имахме къща в смолянско село. Изгоря при пожар, заедно с майка ми. Останах без нищо. Сега аз съм в нейното положение. Нямам нищо“, разказва жената.
Дълги години е работила в Бургас-като камериерка, по хотели. В последните две десетилетия е живяла в стопанството на пенсионер. Грижила се е за имота, животните, за него. В един момент той я гони. „Каза токът и водата са много скъпи, ти харчиш много, махай се. Нае бус, на който ми се натовариха нещата и се докараха тук. Единственото място, което притежавам“, казва Руска, показвайки документите за собственост. Баща й е починал, както и децата му от втория брак.
Тя твърди, че няма роднини.
„Дойде един бус и стовари всичко тук“, посочиха жители на селото. Руска има документи за пенсия, може да кандидатства пред социалните за помощ, но няма… адресна регистрация. „Личната ми карта е на бургаския адрес.
Навсякъде ме връщат, искат адресна регистрация. Как, на нива №8?! Просто искам да ме регистрират, не искам пари, все още мога да работя, имам две ръце, мога да започна в цеха в Калоянци или пък в този в Перперек. Моля се навсякъде, но ме отпращат“, казва жената. Надеждата й преди зимата е да има поне някаква шатра или жилищен контейнер на мястото, за да е поне на сухо. Била е за месец в Германия през лятото. Трябвало да полага грижи за възрастни хора. Пак заради адресната регистрация я връщат. Заплатата й е преведена по банков път, но не може да я изтегли от издадената й дебитна карта. Просто е загубила пин кода.
Как живее под открито небе?
„Завивам се с одеяла. Под найлона, когато вали. Няма как да готвя. Ям неща от гората, плодове, в магазина ми дават по парче салам“, разказва 61-годишната Руска. Овехтял диван, стара печка, в която държи дрехи, матрак на земята, окъсани куфари-цялото имущество на жената.
Единствената й връзка със света е мобилен телефон, който зарежда със зарядно на слънчеви батерии, подарено й в Германия. Единствената сянка идва от орех наблизо. През лятото я изгонили от там. Защото било чужд имот. Имала изгаряния по кожата от слънцето.
Вечер заспива с „концерта на чакалите“.
„Животните са мили. Идват сърна, елен. Дори чакалите не ме закачат. А ги чувам всяка вечер как вият, от двете ми страни. Няма добродетели вече“.
Десетки са вече хората, които желаят да помогнат със средства на останалата без дом Руска Белчева. "Искам да помогна, но как да го направя?
Не мога да отида при хората и да им искам да настанят някого в дома си.
Или пък адресна регистрация да се направи. Имаме като обществена сграда само джамията, но като ги питах, хората отказаха“, признава кметът на селото Наум Асенов.
Това е съдбата на една жена, която от месеци живее под открито небе. Цялото й имущество е край нея. Сама, в баирите, сред чакалите. Искаща просто да има адресна регистрация. .
