На 18 февруари честваме паметта на римския папа Лъв. Свети Лъв бил един от най-големите защитници на православната вяра през V век. Родил се и израсъл в Италия, той се отличавал с добро богословско образование и висока нравственост. От ранни години се посветил в служба на Бог, а след смъртта на папа Сикст III в 440 г.
Лъв бил избран за епископ на Рим и папа. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на силна вяра и чист живот и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове. Много важен е неговият принос в борбата срещу ересите и особено срещу монофизитството. Решително подкрепил работата на Четвъртия вселенски събор (451 г. в град Ефес), като изпратил четирима делегати с пространно послание, в което с пълна точност потвърдил вероизповедта за двете природи на Богочовека Христос.
Така се постигнало осъждането на еретика Евтихий и възстановяване на православното учение.
Но ужасно бедствие застрашавало Италия по негово време. Рим последователно станал цел на завоевателните походи на хуните и на вандалите. Хунският вожд Атила, наричан “бич Божи”, нападнал Италия от север и отивал с войската си срещу Рим. След усърдна молитва към Бог папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния вожд и го помолил за пощада.
Атила, силно впечатлен от пламенната и искрена реч на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. След три години пък вандалите нападнали от юг и само умелите преговори на папа Лъв с техния крал Гензерих отново спасили Рим от погром. Свети Лъв се упокоил в мир в 461 г.