Лионел Меси получи нов договор с „Барселона", за да се превърне в най-добре платения футболист в света с по 1 милион евро заплата на седмица
Георги Филипов
През 1992 г. нападателят на „Ливърпул" Джон Барнс е не просто футболна звезда. В годината на основаване на английската Висша лига той става първият играч със заплата от 10 хиляди паунда на седмица. Барнс, който днес купува дрехите си от магазини от типа на дискаунтъра Primark, вероятно би искал да се е родил 25 години по-късно. Защото най-добре платените играчи като Лионел Меси и Кристиано Роналдо вече получават по около 1 милион евро на седмица. Дори и средните по качество футболисти в Англия вече струват по 50-70 милиона паунда, а заплати от 200 хиляди паунда на седмица не стряскат никого във футбола. И това, изглежда, няма да е таванът. Лудостта, която е обзела най-големите първенства в Европа, тепърва се развихря.
Когато заплатите и разходите започнат да растат главоломно, основният проблем е дали това няма да е поредният балон, който се надува, и дали не е само въпрос на време да се спука. Футболът е имал своите уроци от мощното навлизане на телевизионните компании, които в битката за зрители са готови да обещаят космически суми за спортни права. През 2002 г. германският футбол трябваше да започне от нулата, след като договорът с „Премиер" на Лео Кирх пропадна и очакваните приходи просто не се състояха. И днес телевизионните компании са движещите сили в напомпването на финансовите мускули на футболните клубове.
В най-големите и силни първенства като на Англия, Германия, Италия и Испания през миналото лято или през това започват да текат новите по-добри договори за телевизионните права, а влизането на свеж ресурс в клубовете доведе до инфлация на цените на играчите и заплатите. Локомотивът на този ръст продължава да е английският футбол, където от миналото лято влезе в сила новият тригодишен договор за общо 8 милиарда паунда, от които 5.14 милиарда паунда (увеличение със 71% в сравнение с предния договор) се падат на правата само за Великобритания със Sky и BT Sport.
След дълги години индивидуална продажба на тв права, която позволи на „Реал" (Мадрид) и "Барселона" да завземат класацията за клубовете с най-високи приходи, испанският футбол премина към колективна продажба. Тя може частично да намали приходите на двата колоса, но ще позволи на останалите клубове да подобрят приходите си и да намалят бремето на дълговете. Затова Ла лига е и рекордьор по ръст на приходите на клубовете си през 2015/2016 от 19% до 2.4 милиарда евро, а всеки клуб извън „Реал" и „Барселона" е успял да увеличи приходите си с 39% в сравнение с предходната година. Бундеслигата постигна общо увеличение на приходите от 13% (320 милиона евро), с което остана втората най-добре печелеща лига в света и с втория най-голям ръст в "голямата петица", но новият контракт със Sky и Eurosport започва да тече от това лято.
В Германия, където финансовата стабилност е водеща, просто нямат избор и предпочитат да инвестират в по-евтини и непознати имена, но на по-приемлива цена. Космическите заплати също не са на почит, което се отразява и върху изключително доброто съотношение между разходите по това перо и приходите от 49% (виж графиката). Но в Англия лудостта е всеобща. И това си има своето обяснение - нито един клуб от средните нива не иска да изпадне от лигата, защото цената е прекалено висока. Приходите във второто ниво - Чемпиъншип, са в пъти по-ниски. Разходите за купуване на нови играчи вече минаха 500 милиона паунда и до края на трансферния период се очаква да стигнат нов рекорд след миналогодишните 1.165 милиарда паунда. Футболният финансов експерт Роб Уилсън коментира пред BBC, че хиперинфлацията се захранва от желанието всеки да се възползва от наличните пари в Англия. Затова, когато се продава футболист в английското първенство, цената се вдига с "най-малко 40%, ако не и с 50%". А новата норма е да се продават играчи за по 30 милиона паунда, както се случи с вратаря Джордан Пикфорд при преминаването му от „Съндърланд" в „Евертън".
При липсата на стабилни финансови източници извън собствениците 90% от българските клубове са принудени да държат заплатите ниски. Всички клубове от Първа и Втора лига получават общо по 5 милиона лева на година от телевизионни права - перото, което носи най-много средства във водещите футболни шампионати в Европа. В „Левски" и ЦСКА от години им се иска да поддържат ниско ниво на заплатите, но това така и не се получава. Опитите за въвеждане на таван се провалиха и на двете места. Преди две години „Левски" беше гласувал таван от 150 хиляди лева разходи на месец за заплати на играчите, но това решение бързо бе торпилирано и клубът харчеше по 450 хиляди лева на месец - колкото се плаща на един по-именит футболист в Англия на седмица. И в двата клуба са склонни да плащат до 30 хиляди лева на месец на футболист, но повечето български играчи са в рамките на 10-15 хиляди лева. Според отчета на „Левски" за миналата година разходите за заплати на 178 души в дружеството са 7.3 милиона лева.
„Лудогорец" естествено прави изключение от картината. Поддържането на отбор за участие в групите на Шампионската лига си има своята цена. Но и приходите от тези мачове също помагат за финансовата стабилност. Според данни от отчета на клуба само за последната финансова година ръстът на заплатите е 9 милиона лева и сумата е набъбнала на 24.4 милиона лева. Това е два пъти повече от общите бюджети на клубове като ЦСКА и „Левски". Като се имат предвид стегнатата структура на „Лудогорец" и малкото администрация, може да се предположи, че почти цялата сума за заплати се плаща на играчите. Разходът за петимата членове на борда е 808 хиляди лева.
Иначе очаквано като приходи общо трите отбора изглеждат миниатюрни на фона на европейските. Най-големи постъпления за 2016 г. има „Лудогорец" - 45 млн. лв., „Левски" е с 11.3 млн. лв., а „ЦСКА - София" - със 7 млн. лв. Софийските клубове от години са на загуба и с огромни дългове.
