Вярват ли хората все още в демокрацията? Това е въпросът, зададен в неотдавнашно проучване на фондация "Отворено общество", в което за втора поредна година са анкетирани над 36 000 души в 30 държави по света, за да се чуят техните мнения и чувства относно правата на човека, демокрацията и други важни въпроси, пред които са изправени държавите по света.
"Барометър на Отворено общество: Ефективна ли е демокрацията?", едно от най-мащабните глобални проучвания, провеждани някога, е проведено между май и юли 2023 г., а резултатите, публикувани в навечерието на Международния ден на демокрацията, са меко казано изненадващи.
Концепцията за демокрация все още е широко популярна във всички региони на света: 86 % от анкетираните заявяват, че биха предпочели да живеят в демократична държава, а 62 % смятат, че демокрацията е най-добрата възможна форма на управление. В Италия резултатите са съответно 91 % и 69 %.
Само 20 % от хората са заявили, че авторитарните държави са по-способни да задоволяват нуждите на гражданите и са по-ефективни при решаването на важни проблеми у дома и на международната арена.
Изненадващото обаче е, че макар доверието в демокрацията да е все още високо навсякъде, възрастовата група, която е най-скептична по отношение на нейната ефективност, е най-младата - тази на възраст между 18 и 35 години.
Ако разгледаме данните, разбити по възрастови групи, процентът на гражданите, които смятат, че демокрацията е най-добрата възможна форма на управление, спада до 55% сред най-младите, докато сред хората на възраст от 35 до 55 години той е 61,4%, а сред тези над 56 години - 69%.
Нещо повече, 42 % от хората на възраст 18-35 години са заявили, че военният режим е добър начин за управление на една държава, докато 35% подкрепят "силен" лидер, който се отказва от избори и парламент. В Италия тези проценти са съответно 24 и 32%.
"Наистина е обезпокоително, че най-ниската подкрепа е в най-младата група, тази на 18-35-годишните, защото днес имаме най-многобройното поколение млади хора. Половината свят е под 30 години", казва Натали Самарасингхе, глобален директор по застъпничество във фондация "Отворено общество".
Прочети още
Но, казва тя, контекстът е важен. "Това е комбинация от фактори. Изправени сме пред поколение, което е преживяло поредица от сътресения: икономически кризи, COVID-19, изменение на климата, и е доказано, че авторитарните държави не са се справили добре с тези кризи, за разлика от демокрациите. Когато израснеш в епоха на нестабилност и криза, нямаш голямо доверие в политиците. Затова мисля, че това се превръща в скептицизъм към системата като цяло."
Следователно това недоволство от демокрацията се дължи на общото и постоянно несъответствие между това, което гражданите изискват, и това, което политическата класа действително предоставя. Средно около една трета от анкетираните не вярват, че политиците ще работят в техен интерес и ще решават въпросите, които ги вълнуват. На първо място това са бедността, неравенството и правата на човека, изменението на климата и корупцията.
Джанфранко Паскино, почетен професор по политически науки, е съгласен със Самарасингхе не само по отношение на социално-икономическите трудности, които са белязали последните поколения, но и по отношение на отговорността на политическата класа.
"Партиите са се превърнали в неадекватни структури. Те учат на демокрация, практикуват я и показват как да се практикува. В началото на 40-те години на ХХ век един голям американски политолог написа книга, в която казва, че партиите се раждат с демокрацията, а демокрацията се ражда с партиите. Следователно демокрацията умира, ако партиите умрат, и вместо това процъфтява, ако партиите се възстановят. Но аз не виждам това усилие от страна на политиците", обяснява Паскино.
Все пак професорът приписва част от отговорността за недоволството на младите хора от демократичната система и на по-възрастните поколения, които постепенно стават по-продемократични. Сред интервюираните на възраст над 56 години най-авторитарните режими не са особено популярни: само 20% са отворени към военен режим, а 26% - към силен лидер.
Значителна разлика с по-младите хора, но според Паскино тя е лесно обяснима:
"Просто много от тях са изживели част от живота си в условията на авторитарен режим и знаят, че никога не биха искали да се върнат. За сметка на това те са имали положителен или поне по-добър опит с демокрацията от младите хора. Но би било по-добре, ако те бяха предали тази информация, чувства и емоции на децата си. Може би не са го направили достатъчно добре."
И така, какво ни казват тези данни за здравето и бъдещето на демокрацията? Съществува ли наистина риск демократичната система постепенно да изчезне? Нито един от експертите не вижда това като дори далечна перспектива.
"Демокрациите продължават да се появяват, а утвърдените такива никога не са падали. Всъщност е погрешно да се твърди, че има криза на демокрацията, има проблеми във функционирането на някои демокрации, например Унгария, Полша, но демокрацията не е в криза", казва професор Паскино.
Самарасингхе отива още по-надълбоко: "Тенденцията винаги е била и ще бъде към повече свобода. И мисля, че това проучване също показва, че има такова желание. Само че сега хората виждат разминаване между това желание и живота си. Но не мисля, че решението им е "Добре, ще се обърнем към авторитарна система". Това може да е краткосрочно решение, но не и дългосрочно. Ценностите, които са лично скъпи на хората, включително правата на човека, са толкова дълбоко вкоренени дори в страните, които в момента имат по-авторитарни правителства, че няма как да изчезнат."
Загрижеността е по-скоро друга: какво може да се случи през този период на разминаване.
"Мисля, че политическите лидери, национални и международни, трябва да имат предвид какви са последиците от бездействието. Не става въпрос само за това да кажем: "Добре, не искаме да се откажем от производството на въглища сега, защото имаме тази индустрия в лобито и може да загубим следващите избори". Тук на карта е заложена цялата система“.
Текст: Микела Морса, "Евронюз"
