Италия, България и Малта се присъединиха към призивите на Белгия за търсене на алтернативи на схемата за отпускане на заем за Украйна на стойност 210 млрд. евро, който трябва да бъде обезпечен със замразени руски активи.
Ходът застрашава целта на ЕС да постигне договореност по т.нар. „репарационен заем“ на решаващата среща на върха през следващата седмица, пише Euractiv, позовавайки се на съвместната декларация на четирите държави.
Държавите заявяват, че подкрепят последното предложение на Европейската комисия за безсрочно блокиране на суверенните средства на Москва, държани в ЕС. В същото време те предупреждават, че тази стъпка не бива да „предрешава“ евентуалното използване на средствата за подкрепа на военните усилия на Киев.
Комисията настоя за безсрочно замразяване на руските фондове, за да се избегне зависимостта от правителството на Унгария, което е настроено по-благосклонно към Русия и трябва да подновява мерките на всеки шест месеца.
“Комисията и Съвета да продължат да проучват и обсъждат алтернативни варианти в съответствие с правото на ЕС и международното право, с предвидими параметри и значително по-малък риск, за да се отговори на финансовите нужди на Украйна, базирани на заемна схема на ЕС или временни решения, които да осигурят непрекъснатост на подкрепата, преди която и да е от разглежданите опции да влезе реално в сила“, се казва в декларацията на четирите държави.
Белгийският премиер Барт де Вевер отдавна настоява за алтернативи на репарационния заем, който той определя като “фундаментално погрешен“ и носещ сериозни правни и финансови рискове.
"Спазването на правните рамки се посочва като ключово условие за легитимността и устойчивостта на подобни мерки", се казва в позиция на българското външно министерство.
В петък посланиците на ЕС формално гласуваха за безсрочното замразяване на руските активи на основание извънредна разпоредба в договорите на ЕС.
Използването на член 122 от Договора на ЕС е ключово, за да се избегне връщането на средствата на Москва, ако санкциите срещу Кремъл бъдат отменени. Подобен сценарий би могъл да остави Белгия изправена пред задължението да възстанови на Русия стотици милиарди евро.
Базираната в Брюксел клирингова къща Euroclear държи по-голямата част от 210-те млрд. евро активи, предвидени за заема.
Както Унгария, така и Белгия предупредиха тази седмица, че решението на Комисията да се позове на член 122 крие риск от нарушаване на правото на ЕС.
Euroclear, Унгария и Белгия нееднократно са поставяли под въпрос законността на заемната схема и са предупреждавали, че тя може да подкопае финансовата стабилност на еврозоната. Това са аргументи, които са били подчертани и от Европейската централна банка.
Позоваването на член 122 позволява на „квалифицирано мнозинство“ от държавите членки – 15 страни, представляващи 65% от населението на ЕС – да замразят окончателно активите на Москва. В момента санкциите върху активите трябва да се подновяват с единодушие от всички 27 държави членки на всеки шест месеца.
Тази стъпка отнема важен инструмент за натиск от унгарския премиер Виктор Орбан, който многократно се е опитвал да извлича отстъпки от лидерите на ЕС, заплашвайки да не подкрепи удължаването на санкциите, макар в крайна сметка винаги да е отстъпвал.
В декларацията Италия, България, Малта и Белгия предупреждават, че използването на член 122 „предполага правни, финансови, процедурни и институционални последици, които могат да излязат далеч извън този конкретен случай“.
Те настоява, че не бива да „създава прецедент“ за политиката на ЕС в областта на сигурността и външните работи, която по принцип изисква единодушие.
Посланиците на ЕС ще се срещнат и в неделя, за да обсъдят заема преди заседанието на Съвета следващата седмица, на което ще се търси решение по многобройните изменения, предложени от Белгия в правното предложение на Комисията.
Сред исканията са включването на „независими“ и „автономни“ гаранции от държавите членки на ЕС, както и изричното изискване Euroclear „да не носи отговорност“ за предоставянето на репарационния заем, сочат документи, цитирани от Euractiv.
