Един от най-издирваните измамници в Европа, Ян Марсалек, бивш главен оперативен директор на фалиралата германска платежна система Wirecard, е разкрит като инвеститор в либийски циментови активи, показва разследване на The Financial Times.
През 2024 г. в Лондон е сключена сделка за продажба на дяловете на Марсалек и неговите партньори в три циментови завода, принадлежащи на Либийската циментова компания, на бизнесмен, свързан с генерал Халифа Хафтар, смятан за владетел на Източна Либия и дългогодишен партньор на Русия.
Според Süddeutsche Zeitung Марсалек, който избяга от ареста през 2020 г., е получил руски паспорт през 2021 г. под името Герман Баженов и живее в Русия под закрилата на ФСБ. Преди това той се е хвалил с пътувания до Палмира в Сирия, "за да посети руски военни" и е помогнал за установяването на присъствието на ЧВК Вагнер в Либия.
Преди да продаде акциите си в заводите, Марсалек е инвестирал в либийски проекти в продължение на години чрез мрежа от офшорни структури в Кипър, Дубай и остров Ман и подставени лица-собственици. FT отбелязва, че около либийските циментови заводи и свързаните с тях компании се е разгърнал продължителен корпоративен конфликт между бившите партньори на Марсалек, който сега ще бъде разгледан в британските съдилища. Източници на FT изчисляват, че инвестициите на Марсалек в Либия, ако беше запазил контрола, сега щяха да струват десетки милиони долари. Той е имал и други проекти в Либия, включително притежаване на компании, които отдават под наем сондажни платформи.
Financial Times съобщава и за друг епизод от живота на Марсалек в Либия. През 2018 г. той поканил един от либийските си партньори, Ахмед Бен Халим, и негови близки сътрудници да инвестират в новия токен Toncoin, пуснат от платформата Telegram. Основателят на Telegram Павел Дуров се срещнал с Марсалек и го поканил да се присъедини към проекта. Създаден е отделен фонд за либийски инвеститори, но Credit Suisse, банката, която наблюдава продажбата на токените, блокирала транзакцията. Оказва се, че банката е била готова да приеме парите на Марсалек (участието му във финансовата измама с Wirecard още не е разкрито), но е била предпазлива към либийското му обкръжение.
За да заобиколят банковите проверки за борба с прането на пари, инвеститорите решили Марсалек да инвестира средствата от свое име, но за тяхна сметка. Комисията по ценни книжа и борси на САЩ обаче блокирала емисията на токените на Telegram и Марсалек е бил принуден да върне парите на либийците.
Марсалек е ръководел и българска шпионска група Нейният лидер Орлин Русев беше осъден във Великобритания на 10 години и осем месеца затвор през май, заедно с петимата си съучастници, като всички те бяха или осъдени за шпионаж в полза на Русия, или се признаха за виновни по обвиненията. Както Mediapool вече писа шпионската мрежа включва четирима мъже и две жени.
Това са Бисер Джамбазов, осъден на 10 години и 2 месеца затвор. Катрин Иванова, осъдена на 9 години и 8 месеца затвор по първо обвинение, а по второ обвинение - още 15 месеца затвор. Ваня Габерова, осъдена на 6 години, 8 месеца и 3 седмици лишаване от свобода. Тихомир Иванчев, осъден на 8 години. И Иван Стоянов с присъда от 5 години и 3 седмици затвор.
