На 13 декември Православната църква си спомня за Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест и за Светата мъченица Лукия девица. Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест живели по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан.

Тогава християните били преследвани и жестоко измъчвани. Те били публично умъртвени пред очите на всички християни заради любовта им към Бога. Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений - жестоко убит, а после Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън. По това време в Саталион живял един военачалник на име Евстратий.

Той бил известен сред съгражданите си като пръв по благородния си произход и сан и в същото време се отличавал с благочестие, страх Божий и безупречен живот. 

Наблюдавайки непрестанното гонение против християните, той скърбял в душата си и се опечалявал. Горчиво въздишайки и плачейки, прекарвал времето си в пост и молитва, зовял към нашия Господ Иисус Христос да окаже милост на Своите раби, да се смили над Своите хора, да ги спаси от бедите и да отвърне надвисналата над тях гибел. Евстратий и сам желаел да извърши подвига на светите мъченици и да се удостои да бъде съучастник на техните страдания.

Но при мисълта за различните изтезания и жестокостта на мъчителите, той усещал страх. Накрая обаче се решил да направи следното.

Той дал своя пояс на верния си слуга и му заповядал да го отнесе в църквата в Араврак, откъдето бил родом. Тогава презвитер там бил Авксентий, засвидетелствал вече своята вярност на истинския Бог. Евстратий наредил на слугата си тайно да положи пояса му на олтара, а сам да се скрие и да гледа кой ще го вземе пръв.

Ако го вземе презвитерът, слугата да не му казва нищо и да се завърне у дома, ако ли пък това поиска да стори някой друг, да не го допуска да вземе пояса и да го върне обратно. Евстратий решил в душата си така: “Ако презвитерът вземе пояса, това ще е знак, че Сам Бог благоволи да пострадам заради Христа.

Ако пък го вземе друг, значи не бива да се предавам на мъчения, а трябва тайно да пазя светата вяра.” Скоро слугата се завърнал и разказал на господаря си, че едва сложил пояса на олтара, веднага дошъл презвитер Авксентий, като че някой нарочно го изпратил, и взел пояса. Тогава Евстратий се зарадвал, лицето му просияло, а един негов приятел на име Евгений много се учудвал на това.

Скоро блаженият Авксентий бил хванат заедно с други християни, разпитан на съда, измъчван и хвърлен окован в тъмница.

Светата девойка Лукия (Лучия) е родена около 283 г. в Сицилия. Тя произхожда от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната смърт на нейния баща тя е отгледана само от майка си. Още като млада девойка Лукия приема християнската вяра и дава таен обет за безбрачие. Като навършва пълнолетие, нейната майка я сгодява за богат младеж, но Лукия отхвърля този брак.

Отхвърленият годеник си отмъщава, като донася на властите, че е християнка. Лукия е арестувана и измъчвана, за да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в публичен дом и принудена да проституира. Тогава тя, за да се спаси от проституция, си избожда очите. Заради това е обезглавена през 304 г. Мощите на светицата са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия.

По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено само нейно ребро и лявото рамо. През 1204 г., по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са поставени в новоизградената църква на нейно име.

През 1861 г. църквата е разрушена, за да се построи железопътната гара на Венеция, която днес също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в съседната църква „San Geremia“, където са и до днес. През 1955 г. тогавашния епископ на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска. Имен ден празнуват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман.