Патриша Рамзи до гроба на дъщеря си. Тя така и не дочаква развръзката на убийството й. Умира от рак и е погребана наблизо
Малката ДжонБенет е убита в собствения й дом през1996 г. До тялото, открито от баща й, е намерена и мистериозна бележка от някаква уж терористична организация с неясни заплахи и предупреждения. Полицията подозира родителите, след това вече не подозира никого. Кой е убиецът? Трета поредна седмица BG VOICE разказва за драмата, която не дава мира на криминалистите в САЩ. Днес приключваме с последната част, в която се появява човек, който признава за убийството. Ще му повярват ли?
Февруари 2000 година. Мари Биенковски, лицензиран брачен, семеен и детски консултант, заявява, че нейна клиентка е дала на полицията имената на лица, станали свидетели на убийството на ДжонБенет, както и на продължаващия сексуален и физически тормоз над други деца. Биенковски твърди, че е лекувала клиентката повече от 10 години от травма, причинена от сексуално насилие, и разполага с информация, че зад убийството на ДжонБенет стои огромна мрежа за детска порнография. На следващия ден офисът на шерифството в Боулдър съобщава, че жената, разпространяваща тези твърдения, има дълга история на подаване на фалшиви сигнали и затова нейната история не бива да се приема на сериозно. Все пак Алекс Хънтър дава натиск за пълно разследване, казвайки, че свидетел, страдащ от проблеми с паметта от насилие в миналото, не бива автоматично да се пренебрегва. ФБР също признават, че са разпитвали жената, която по-късно се укрива.
На 16 март излиза книгата на семейство Рамзи „Смъртта на невинността". В нея присъстват остри критики към действията на полицията. Книгата изброява ключови доказателства, които според Джон и Патси биха помогнали за разкриването на убиеца. Освен това
двамата назовават имената на няколко потенциални заподозрени
- една от бившите икономки на семейство Рамзи, която би могла да е искала да отвлече ДжонБенет, тъй като имала проблеми с парите; мъж, който играел ролята на Дядо Коледа на техните партита, включително и онова, състояло с в седмицата на убийството; бивш служител на „Аксес Графикс", напуснал компанията с особено лоши чувства към Джон; бивш писател на свободна практика, за когото приятелката му съобщила, че се е държал подозрително в деня след убийството.
В отговор на тези твърдения шефът на полицията Марк Бекнър казва на репортерите, че всички тези лица, изброени в книгата, са били разследвани индивидуално и не се считат за „активни заподозрени".
В края на 2002 г. полицията в Боулдър обявява, че повече няма да работи по случая и прехвърля разследването към кабинета на областната прокуратура.
В края на декември 2003 г. ФБР се произнася, че част от пробата, взета от кръв, открита по гащичките на ДжонБенет, е с достатъчно добро качество, за да бъде вкарана в ДНК индексиращата система и сравнена с проби от други престъпления и престъпници. ФБР не открива съвпадение, но продължава да проверява пробата всяка седмица.
Ключово доказателство за разкриването на убийството на ДжонБенет Рамзи е бележката за откуп. Полицията, както и семейство Рамзи вярват, че който е написал тази бележка е убиецът. Ако полицията успее да намери съвпадение в почерка, случаят ще бъде разкрит. Проблемът е, че категорично съвпадение все още няма. Бившият щатски шериф Марк Маклиш се опитва да разбули загадката чрез анализ на съдържанието на бележката. Едно от първите неща, които правят впечатление според Маклиш, е, че бележката за откуп е доста дълга. Повечето подобни бележки са кратки и ясни. „Детето ви е при нас и е добре. Ще ви струва $500,000 да си я върнете обратно. Не се обаждайте в полицията. Ние ще се свържем с вас." Но тази бележка е написана на три листа хартия. Това е първата следа, навеждаща на мисълта, че тя би могла да е фалшива. Освен това писмото като че ли няма много смисъл. „Ние сме група лица." Какво точно има предвид авторът с това? Всяка група се състои от лица. Това я прави група. Може би авторът иска да каже, че въпреки че са група, те поддържат своята индивидуалност? Авторът също така твърди, че те „представляват малка чуждестранна фракция". Авторът изписва неправилно две често употребявани думи - „бизнес" и „ръцете", обаче, изглежда, не изпитва затруднение в правописа на думи като attache (куфарче), като дори слага ударението. Това навежда на мисълта, че той нарочно е сгрешил първите две думи, за да си даде вид на необразован човек или чужденец. Двете правописни грешки са в първия параграф. След това писмото е граматически правилно с изключение на един непълен член. Това е още едно доказателство, че грешките са направени нарочно. Авторът твърди, че семейството е под непрекъснато наблюдение, но сам си противоречи, казвайки „ако ви хванем да говорите". В бележката фразата „тя умира" е използвана четири пъти. Проблемът е, че авторът би трябвало да използва бъдеще време - „тя ще умре".
Може би ДжонБенет е била вече мъртва при написването на бележката
Тя е адресирана до „г-н Рамзи". Но към края г-н Рамзи става „Джон". Авторът се обръща към него с „Джон" три пъти. Ако това е някаква чуждестранна терористична организация, те биха продължили с употребата на термина „г-н Рамзи". Използването на малко име е твърде лично за неизвестен похитител.
Изучавайки местоименията, става ясно, че това престъпление не е извършено от група. Ако пишете от името на група, бихте говорили в множествено число през цялото време. Но авторът сякаш забравя това и пише „всяко отклонение от моите инструкции" и „ще ви се обадя". След обстоен анализ на съдържанието на бележката Марк Маклиш стига до заключението, че отвличането не е дело на терористична група. Според него тя е написана от един човек, вероятно жена. Той клони към теорията, че това е Патси Рамзи. Но самата Патси Рамзи не дочаква обвинение. Тя умира от рак на яйчниците на 24 юни 2006 г. на 49 години и е погребана до дъщеря си.
На 16 август 2006 г. бившият учител Джон Марк Кар (41 г.) признава неочаквано за убийството на момиченцето, когато е задържан за детска порнография. Властите го проследяват чрез интернет, когато той изпраща имейли, касаещи случая „Рамзи", на професора по журналистика Майкъл Трейси. През юни 2006 г. професорът изпраща на областната прокуратура в Боулдър копия от писмата на заподозрения, чийто имейл адрес бил [email protected]. 26 декември 1996 г. е датата на смъртта на ДжонБенет. С помощта на този имейл адрес имиграционните власти засичат местоположението на заподозрения в Банкок, Тайланд, където той е задържан. Той признава, че е бил с ДжонБенет по време на убийството, и заявява, че смъртта й е нещастен случай. Когато го попитали дали е невинен, той казал „не". Но ДНК на Кар не съвпаднала с пробата, открита по тялото на ДжонБенет. На 28 август 2006 г. прокуратурата обявява, че няма да му повдига обвинения за смъртта й. Освен това властите така и не успяват да открият доказателства, че Кар е бил в Боулдър около Коледа на 1996 г.
Уликите, свързващи го с убийството, са косвени
Почеркът му обаче като че ли съвпадал с бележката за откуп. Особено буквите Е, Т и М, които пишел по особено рядък начин според медиите.
Джон Марк Кар направил някои необичайни изявления, противоречащи на резултатите от аутопсията на ДжонБенет. Той казал на медиите, че я е упоил, макар аутопсията да не открива следи от лекарства в тялото. Сетне казал, че бил прибрал момиченцето от училище, макар тогава да била коледната ваканция. Когато го попитали как е влязъл в къщата, той отказал да коментира. В крайна сметка властите се отказват да го разследват като заподозрян. Обвиненията за детска порнография също са свалени, когато полицията загубва конфискувания му компютър. После Джон Марк Кар се подлага на операция за смяна на пола и понастоящем живее като жена под името Алексис Райх.
Загадъчното убийство на ДжонБенет Рамзи продължава да измъчва детективите, медиите и нейните близки. Случаят е отворен наново през октомври 2010 г. Комисия от щатски и федерални служители провежда нови разпити и се надява да разбули загадката с помощта на последните ДНК технологии.
