Д-р Александър Ебен описва в книга спомените си от смъртта
Според медицинската наука кома е състояние на безсъние, при което болният не може да бъде събуден и обикновено не реагира на външни дразнители, болка и светлина. Не може да извършва и действия по собствена воля. Човекът сякаш е заспал и не отговаря на заобикалящата го среда. Днес светът се моли за Михаел Шумахер, който е в кома след инцидента със ски. Осем години в това състояние бе бившият израелски премиер Ариел Шарон, който почина в началото на 2014 година. Щастливци са тези, които се събуждат след дълбок принудителен сън. Невероятни са разказите им за онова, което са преживели оттатък, за красивите градини, из които са се разхождали, за ангелите, които са срещали, и за прословутата светлина в тунела, която ги връща към живота. Някои от тях споделят, че дори са видели Господ. А той им обяснил, че имат още работа за вършене и уроци за научаване на Земята.
През миналата година световната медицинска гилдия беше взривена от признанията на д-р Александър Ебен. US лекарят е бил отписан от колегите си, когато отваря очи и се усмихва на семейството си, дошло да се сбогува с него за последен път. После написа книга, в която описва в детайли ,,приключенията си", които нямат нищо общо с професионалната му философия преди драмата. ,,Животът продължава и след смъртта. Аз бях в рая", вече е категоричен той. Преди да преживее това състояние, медикът не вярвал на подобни чудатости. Отхвърлял разказите на пациентите, които споделяли впечатленията си от другия свят. Бактериален менингит го отвежда на границата между живота и смъртта. Изпада в безсъзнание. Участъкът от мозъка му, отговорен за мислите и емоциите, директно изключва. Душата също го напуснала и, както сам той казва, отлетяла далеч. Дошло времето да го обявят за мъртъв и да изключат системите, когато докторът неочаквано се събудил. Бил силно впечатлен от онова, което видял оттатък. Оня свят бил много по-добър от този, който живеем тук.
Големият писател
Антон Дончев
разказва за свое преживяване, което, както сам твърди, граничи с края. Защото през това време той наистина не е бил жив. Описва го от името на жреца в романа ,,Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес". Според лекарите Антон Дончев е изпаднал в това състояние в резултат от тежък инфаркт. Ето как звучи преживяното в романа: ,,И умрях. Но прогледнах. Защото, когато умрях, душата ми се отдели от мене и тази душа гледаше и виждаше. Когато се отделих от тялото си, усетих, че се издигам нагоре, както пара и дим се вдигат над огнище, върху което са плиснали ведро с вода. И видях себе си - купчина дрипи и едно старо мършаво и грозно тяло, осветено от приведена вощеница. Колко бях стар, мършав и грозен! Но аз се вдигах нагоре и не можех да се спра и не видях повече тялото си. И стана тъмно, защото преминавах през студените стени на планината, в която бе изровена моята пещера. Да, видях тялото, в което стоях досега. Видях го отстрани за последен път, както го бях виждал със зрящи очи - но никога не видях това, в което сега се бях превърнал. И не чувах, и не осъзнавах, и не усещах допир или топлина, нито мраз. Не можех да докосна нещата, защото преминавах през тях. Но можех да мисля и да виждам - и да страдам. Бях само мисъл без тяло, и тяло не видях. А това, което бе останало от мене, мина през скалите и усетих, че се промъквам през изсъхнали треви и се издигам над тях - като дим, който се е просмукал между плочите на покрив. И се стопих в небето.
После дойдох някъде - къде, не знаех - а дойдох отдолу, като че ли израснах от каменния под -като дим на огнище, което се подпалва. И новият ми поглед спря на височината на човешки ръст, все едно че имах тяло, ала невидимо. А срещу мене стоеше човек. Не зная от какво беше направен, защото не можех да го докосна, но имаше лице и тяло. Това беше човек, роден от друго време и отгледан от други народи, кои - не знаех и не съм виждал такива лица. Не беше нито римлянин, нито египтянин, нито китаец и не беше син на нито един от народите, които познавах и за които чувах. Но беше човек. И ниска черна брада обикаляше по ръба на лицето му, а никога не съм виждал мъже с такава брада. Погледа му не срещнах, защото гледаше някъде покрай мен. Какво ли виждаше?
Този човек ме чакаше. Знаех това. И аз говорих с него - как, не знаех - и той чуваше мислите ми, и аз чувах неговите мисли. Усещах, че е недоволен от мене. Той трябваше да изпълни някакво задължение, което му досаждаше и го откъсваше от нещо важно - и той бързаше да ме отпрати. И питах, и той отговаряше, или говореше, без да го питам? А усещах безмерна мъка и отчаяние - ах, колко нещастен бях и като че ли имах сърце, защото нещо се свиваше от мъка в мен и ставаше като просено зрънце и самият аз бях дребен като просено зрънце. И като че ли плачех.
И попитах:
- Какво да правя?
Той каза:
- Чакай.
И той изчезна. И останах сам на скалата в небето и скалата беше голяма колкото къща.
А още по-сетне усетих, че край мене има някой. Дори видях сенки, които стояха зад някаква сива стъклена стена и върху стената непрестанно течеше прозрачна вода. И виждах как сенките се притискат в стъклото, дори ми се струваше, че различавам пръстите и устните им, които те прилепват в стъклената стена. Но не можех да различа чертите на лицата им. А знаех, че те искат да дойдат при мене и се притискат в стъклената стена, и не я усещат. Сенките си отидоха и стъклената стена се стопи. И останах сам. И тъй, събудих се и бях жив. И разбрах, че докато години и векове съм скитал изгубен в небесата, на моята земя е изминало само мигновение."
Йоско: Смъртта е красавица
Като рай без комунисти описва Йосиф Сърчаджиев другия свят, в който попадна за кратко след инсулта си. ,,Сякаш летиш. Около теб се рее усещането, че всички са добри и ти мислят доброто. Изпълват те аромати и цветове", споделя артистът. И като истински джентълмен и познавач на дамските прелести твърди, че Смъртта е красавица от сой. Но не иска да говори или да пише за случките между Тукашното и Отвъдното. ,,Всичко отново би нахлуло у мен, а не искам това да става. По едно време си мислех, че мога да превърна в театър книгата на Жан-Доминик Боби ,,Скафандърът и пеперудата", но се отказах", споделя Сърчаджиев. Той обаче продължава да се шегува, че е благодарен на инсулта, който му е отворил очите за много от нещата в живота.
Теодора Стефанова, която винаги твърди, че е екстрасенската на Силвио Берлускони, е от най-известните българки в Италия. Води телевизионни предавания, приета е в светския елит, гостувала е дори на Лари Кинг. Далеч преди това в една жежка вечер на 13 юли 1984 година се случва нещо ужасяващо. Теодора катастрофира. Колегата й, който кара колата, загива на място. Красивата старозагорка осемнадесет дни е в кома. По-късно научава, че са й направени десет операции. В това време майка й Калина Трендафилова не е на себе си. Тя също е преживяла това състояние. Върнали са я от моргата. Тогава придобива пророчески дарби. Злополуката с дъщеря й става на същия ден, месец и час, както и нейната - но девет години по-късно. Съкрушената Калина отива при Ванга. ,,Дъщеря ти ке се събуди и ке служи на хората", успокоява я пророчицата.
Когато Теодора се събужда, не може да познае никого. Не помни нищо от някогашния си живот. Един глас непрекъснато боботи в главата й. Подлудява я. Гласът разказва за миналото и бъдещето на хора, които познава. По-късно научава и името на съществото, което й говори - четириметровия едноок Унилсън от планетата Ванфим. Психоложката, при която болната е изпратена на лечение, има проблем, колебае се между двама мъже, в които е влюбена едновременно. Теодора й помага да вземе вярното решение. Помага и на други.
След срещата с Берлускони вратите на неговата телевизия вече са широко отворени за българката. В едно от престижните й предавания тя разказва за своя живот и за извънземното Унилсън. Публиката й се подиграва. Тя обаче казва по няколко истини за хората около нея. Всички замлъкват. Днес Теодора е постоянен участник във футболните телевизионни блокове. Написа книгата ,,Един глас говори с вас", издадена в хиляден тираж. За помощ я търсят хора от цял свят. Българите винаги са с предимство. И от тях тя никога не взема пари.
