Михаил Лещарски във вида, в който са го видели жертвите му
57-годишният Михаил Лещарски, по известен като Убиеца от пещерата, е роден във врачанското село Царевец. От малък бил буен и неконтролируем. Дори често му се случвало да открадне по нещо. Едва завършил осми клас. Познати на семейството му твърдят, че се проявявал като доста агресивно дете. Самият той споделя пред психолози, че в детството бил малтретиран от баща си именно заради буйния си нрав. Баща му го връзвал с вериги и го изтезавал, за да го вкара в правия път. Но това явно е оказало пагубно влияние върху Лещарски, тъй като той прекарва половината от живота си по затворите. Осъждан е за множество кражби. Осъждан е дори за изнасилване на собствената си майка. В момента лежи за убийствата на трима души - двама мъже и една жена. И трите убийства са извършени в периода 2009-2011 година. Едната убита е Елена Томова. Голяма част от времето, през което е бил свободен, прекарал във врачанска пещера, там го откриват и органите на реда. Никой не знае колко точно престъпления е извършил за този период. Михаил Лещарски може да се окаже един от най-забележителните и жестоки серийни убийци в България.
През август 2009 г. е убита 59-годишната Елена Томова. Смъртните наранявания при това престъпление особено го различават от нормалните битови убийства. Убиецът е изрязал едната гърда на жертвата и е издълбал кръст на челото й. Взлом, побой, душене с голи ръце и счупената подезична кост са останалите индикатори, определящи престъплението като особено жестоко. Лявата гърда на жената е открита под леглото заедно със сатъра, с който е ампутирана. Оказва се обаче, че убийството не е планирано. То се случва вследствие на комуникацията между жертвата и насилника. Агресията към жената не спира след убийството, гаврата с трупа продължава и след това.
След запознаването със съдебномедицинските експертизи и констатацията, че жертвата е „нискорискова", профайлърите изготвят психологически профил на убиеца. Според тях ампутирана гърда свидетелства за проблеми с майката. Гърдата в случая символизира жената, даваща живот, към която убиецът изпитва непоносимост и иска да й отмъсти. Издълбаният върху челото на жертвата кръст говори за божествено отмъщение. Имайки предвид, че жертвата е членувала в секта, „посланието", което убиецът й оставя, гласи: с твоите камъни по твоята глава или „нека сега видим как ще ти помогне твоят Господ".
Профилът, който криминалните психолози правят след огледа на местопрестъплението, описва: мъж над 35-годишна възраст с ниско образование. Човек, живеещ като номад - който обикаля по вилни зони извън сезона, обитава ги, храни се там и спи в тях. Крадец на дребно, който ограбва, за да има какво да яде. Интровертен асоциален тип, оскотял по всяка вероятност заради тормоз в детството. Мъж, който таи лоши чувства и омраза към противоположния пол, който избухва лесно и който има сексуална дисфункция. Малко след като изготвя профила, полицията получава сигнал за човек, който отговаря на психологическата експертиза. Името му е Михаил Лещарски. 50-годишен рецидивист, който живеел в пещера. В отделни моменти, след като извърши престъпление, той изчезва и се крие там. Лещарски е заподозрян за още две убийства. Селата, в които „се вихри", са в обсег от 40-50 км и насилникът явно познава територията добре.
Михаил е родом от Врачанския край. Същият напълно съвпада с психологическия профил на евентуалния убиец на Елена Томова. Характерно за пещерния човек е, че обикаля вилните зони, за да търси прехрана, а не с конкретна цел да убие някого. Обикновено жертвите му стават такива по лошо стечение на обстоятелствата - попадат на неподходящото място в неподходящото време. При първия разпит при криминален психолог Лещарски разказва за Елена, че е била част от секта. Жената решава да прочете проповед и да му налее ракия, за да потуши агресията на крадеца, когото случайно е заварила в дома си. Напрежението обаче ескалира и Лещарски се ядосва на „приказките за справедливостта и Бог, които бръщолеви Томова". След това под влияние на алкохола жената изведнъж му напомня за неговата майка. Това дотолкова отприщва агресията му, че той убива Елена по особено жесток начин.
Самият Лещарски споделя, че е бил малтретиран от полицаите, докато не склонява да подпише пълни самопризнанията. Той уверява, че никога не е отнемал човешки живот. Твърди, че има подозрения кой е истинският убиец на жената. Според него през 2007 година има още едно подобно престъпление. Жена на име Марияна била удушена и гърдата й също била отрязана. Проверка не показа подобно престъпление. За Елена Михаил казва, че я познавал, но в деня на убийството не е бил в къщата й, а е пътувал към с. Горна Кремена. Михаил отрича и омразата си към жените. Единственото, което той признава, е, че е живял в пещера. Но причината не била, за да избегне правосъдието, а защото обича дивото и му било приятно да живее сред природата. Отрича също да е бил малтретиран в детството си. Казва, че е лежал в затвора за множество кражби, които бил принуден да извърши от глад. Смята се за добър човек. За останалите убийства, за които го подозират, но нямат веществени доказателства, обяснява само, че не познава жертвите. В съда Лещарски пледира „невинен" по обвинението за убийство по особено жесток начин на Елена Томова.
За първата среща с Лещарски полицай Тодор Тодоров споделя, че насилникът събудил съжаление у него. Пред психолога той разказва, че бил малтретиран в детството си. Спомня си как баща му го връзвал за крака и му оставял храна в другия край на стаята, за да се опита да я достигне. Така го измъчвал. Майка му липсва в разказите. Била е безгласна буква в семейството - майка, която никога не е защитила детето си. Въпреки това Лещарски обвинява за всички грешки в живота баща си. Смята, че той му е нанесъл невероятни травми, които впоследствие отключили поведението му на злодей и убиец. Според профайлъра злото не идва само, а се формира от средата. Изнасилването на майката било един вид наказание за това, че никога не го е защитила. Затворническият период на Лещарски дооформя садистичния му профил, защото също като в детството си и зад решетките той е бил подлаган на тормоз и унижения от по-силните. Лещарски признава, че никога не е обичал, защото никога не се е чувствал обичан. Инспектор Тодоров допълва, че като доста серийни насилници Михаил има дарба, с която в даден момент опитвал балансира злодеянията си и да потушава агресията. Преди време започва да рисува картини на религиозна тематика, но не намира финансова отплата за таланта си и го зарязва като нещо вредно и ненужно.
Самият Михаил казва, че споменът му за детството е свързан с огромното желание на баща му да го направи лекар. Той не разбирал, че детето му мечтае за друго и че иска да рисува и да стане художник. Михаил останал неразбран и с прекършени творчески пориви. С времето това събужда у него някаква скрита агресия. Често се държал странно и си позволявал да краде. Според неговия разказ майка му решава, че ако го вкарат в затвора, може би ще успеят да го превъзпитат, затова измислила версията, че той я е изнасилил.
Епилог
Живи ще одера поне петима души, като изляза. А мисля, че ще изляза. Който ме е настъпил, не съм му простил. Смъртта е бързо избавление, ще ги мъча първо. Ще ги затворя някъде, ще ги храня и поя всеки ден по-малко, докато умрат бавно. Тези закани сипе днес от затвора Михаил Лещарски.
57-годишният мъж, известен повече като Убиеца от пещерата, бе окончателно осъден на доживотен затвор за убийството на двама мъже и една жена. Съдът установи, че за да не бъде заловен, живеел в пещера край Враца, където изкарвал с по 3-4 лъжици мед на ден. Сега Лещарски твърди, че пътищата на хората, които са го изкарали изверг, ще се пресекат с неговите и тогава „ще ги одера живи".
