Кристи Красимирова
Още в средните векове има описани случаи, когато един и същи човек е виждан едновременно на различни места. Това аномално явление си има специално наименование - допелгенгер. Двойниците не са близнаци. Между тях не съществува генетична връзка. Те са просто огледални образи и науката отхвърля съществуването им. Парапсихолозите наричат тези загадъчни феномени „фантомни двойници". Едно от първите достоверни свидетелства оставя английският поет и англикански проповедник от XVI век Джон Дън. Веднъж, когато бил в Париж, в хотелската си стая видял съпругата си Ан, гушнала бебе. В действителност Ан Дън му родила 12 деца, някои от които мъртвородени, а последното раждане било фатално за нея и я изгубил. По времето, когато цъфнала в стаята му, обаче тя била все още жива и здрава, така че Джон се ощипал. Това не помогнало - Ан стояла насреща му и го гледала, без да продума. Бебето в ръцете й също не издавало ни гък, ни стон. След това Ан изчезнала също тъй ненадейно, както се появила. Джон Дън бил сигурен, че това не е било плод на неговото въображение. Известният руски поет княз Пьотр Андреевич Вяземски на младини бил неверник и дори се присмивал над религията. Това продължило до момента, в който не срещнал своя двойник. Тази среща го разтърсила из основи. След време петербургският епископ Порфирий (Успенски) записал историята така, както му я разказал Вяземски:
„Веднъж, беше късно през нощта, се прибирах в квартирата си на Невски проспект, когато видях светлина в кабинета си. Разбързах се и като влязох, попитах прислужника си кой е там. Той ми отговори, че нямало никой. Подаде ми ключа да се уверя сам. Но когато отворих вратата и пристъпих вътре, видях, че в ъгъла седи някакъв мъж и пише, приведен над масата. На пръсти го доближих и надникнах над рамото му. Когато прочетох написаното, възкликнах, хванах се за сърцето и рухнах в безсъзнание. Когато се свестих, него вече го нямаше, но листът си стоеше все така там. Грабнах го и го скрих. Все още го пазя. На смъртния си одър ще поискам да го сложат заедно с мен в гроба ми, за да отнеса тази тайна със себе си. Струва ми се, че този мъж, който пишеше там, бях аз самият." Любопитна история с поява на допелгенгер имал и английският поет Джордж Байрон. През 1810 г., докато бил в Гърция, няколко негови познати го виждали из лондонските улици. Един от тях му написал за това, като твърдял, че въпросния ден го е срещнал два пъти. Байрон му отговорил: „Не се съмнявам, че сме в състояние - как точно, неясно - да се раздвояваме. Въпроса кой от въпросните близнаци е действителен и кой не оставям на вас да решите." Американският писател Теодор Драйзер също имал своята необичайна „двойна" история. Негов приятел, който му бил на гости, му обещал след няколко дни да се видят отново, въпреки че трябвало да замине в друг град. Не му казал как ще стане това, а го оставил да размишлява. И действително, в уречения ден Драйзер видял приятеля си да крачи напред-назад в кабинета му. Когато се опитал да се доближи до него, онзи просто изчезнал. През 1905 г. за среща с „фантомен двойник" разказал пред журналисти членът на британския парламент сър Гилбърт Паркър. На едно заседание той видял с почуда приятеля си сър Фредерик Карна Раш, за когото знаел, че варди леглото след силна простуда. Сър Раш бил много блед и с нездрав вид. Направило му впечатление, че по време на дискусиите стоял в една поза, без да помръдва и без да реагира, което не било характерно за него, защото бил емоционален човек. В почивката Гилбърт се опитал да го намери, за да му се скара, че не се грижи за здравето си, но не го открил. Тогава решил да го навести у дома. А там го шокирали съвсем с обяснението, че Фредерик е прекарал целия ден в леглото, тъй като имал много висока температура. За науката такива истории не са доказателство. Има обаче учени, които са склонни да вярват, че двойниците наистина съществуват. И не само допускат, че това е възможно, но и се опитват да го докажат с експерименти.
Първият сериозен изследовател на феномена е френският лекар и учен Гастон Дюрвил, който през 20-те години на XX век провеждал тайни и странни за това време опити. В тъмна стая в присъствието на многобройни свидетели той довеждал човек до хипнотично състояние и отделял „фантомния му двойник", който бил видим, притежавал чувствителност, можел да гледа, чува и да върши определени действия, като напълно адекватно отговарял на отправените му молби. Това всъщност били светлинни ефекти, но резултатът при експериментите винаги бил еднакъв - повечето от намиращите се в стаята виждали призрака, усещали неговото присъствие и чували звуците, които произвежда. Дюрвил провел десетки такива експерименти, от които стигнал до извода, че силите на „фантомните двойници" не са големи, а теглото на всеки допелгенгер е приблизително 30 грама. Известният изследовател и теоретик по аномални явления проф. Борис Искаков предполага, че съществуват две различни възможности за „отделяне" от физическото тяло на човека на неговата енергетична субстанция, съхраняваща изходна форма, която при определени условия става видима. Преди всичко това е непроизволният изход на „двойника" от тялото например,под влиянието на силни емоции. Но те могат да възникнат и в резултат на целенасочени действия на самия човек. Във всички религии има тайни методики, които описват как може да се постигне това. Те са се използвали от магове и шамани и сътворявали „чудеса". Специалистът в сферата на биоенергоинформацията професор Аркадий Чернецки доказва, че „фантомният двойник" има много характеристики на живи обекти, в частност - маса и плътност.
