сн. Wikipedia
През 30-те години на миналия век „Юнайтед Фрут Къмпани", чието седалище е в Ню Орлиънс, Луизиана, получава лиценз да разработва устието на костариканската река Рио Дикис за изграждане на бананови плантации. Докато правят първите проучвания обаче, представители на компанията се натъкват на странни каменни кълбета от втвърдена лава или гранит с размери, вариращи от тези на детска топка за игра до 2,5 м в диаметър и максимална тежест над 16 тона. Подробните изследвания доказват, че сферите са идеално полирани и съвършени като геометрична форма. Голяма част от тях са разположени по групи от три до петдесет, като образуват видими от птичи поглед прави линии, триъгълници, квадрати и кръгове на разстояния от десетки километри, а някои от правите линии са ориентирани точно по посоките север-юг.
Проучванията не стигат до единно мнение дали произходът на камъните е изкуствен или естествен. Тези, които застъпват теорията, че са изработени от човешка ръка, обаче нямат идея
как тези кълбета са били премествани
от мястото на изработката им до терените, на които са били открити - през естествената бариера от блата и гъста тропическа растителност от отстоящите на десетки километри каменоломни без съвременна подемна техника. Изследователите на костариканските артефакти са безсилни да определят датировката и да разкрият тайната на перфектната шлифовка.
Пионерът на палеоастронавтиката Ерих фон Деникен счита, че кълбетата са били поставени в прастарата джунгла още преди да се развие буйната растителност. Най-смелите опити за датиране възрастта на кълбетата като плод на човешкия разум достигат до зашеметяващата възраст от половин милион години! На противоположния хронологичен полюс е становището, че са изваяни от прадедите на съвременните индиански племена към ХІV-ХV век след новата ера. Теорията, според която кълбетата първо са били грубо издялани от каменни блокове и след това полирани с по-малки камъни и използван като шкурка мокър пясък, не се подкрепя от никакви следи наоколо от употребявани инструменти или отделяни при изработката материали.
Защитавайки тезата за естествения произход на каменните кълбета, д-р Робърт Смит счита, че
те са резултат от кристализацията
на разтопена вулканична пепел, отделена при геологична активност през Третичния период (отпреди 6 до 65 милиона години). Заключението обаче е несъвместимо с наличието на явни следи от технология за гладко полиране при значителна част от сферите. Три от големите „топки за игра на боговете", както са ги кръстили местните племена, намерени в края на 70-те години в мексиканския щат Гуадалахара, били доставени в Университета на Ню Йорк, където били раздробени. Никакви следи от материална култура не били открити в сърцевината им. Специалистите се обединили около версията, че артефактите не са дело на човешки ръце, но е твърде вероятно да са продукт на непознати на човечеството висши технологии. Изследването на вътрешната структура на кълбетата показало, че е изградена от сплави на рядко срещани на земята химични елементи, многократно "усукани" в спирали. Микроскопските наблюдения с променящо се увеличение открили, че
сплавите образували сложни и непонятни „рисунки"
Въпреки че повечето изследователи на палеозагадките свързват странните кълбета главно с района на Коста Рика, феноменът се проявява и в други части на земното кълбо. Каменни кълбета са намерени и в Никарагуа, Гватемала, Бразилия, а също и в Непал, Кавказ, Египет и дори в Румъния. Прочутият изследовател на Мезоамерика д-р Матю Стърлинг съобщава за откриването на 6 гнезда от кълбета на площ от 500 кв.км близо до Лос Аламос, Ню Мексико, и на 22 полузарити кълбета с диаметър 1,5 до 2,5 м в планинските райони на мексиканския щат Халиско. В необитаеми местности на Северна Австралия са открити огромни ерозирали каменни кълбета, наричани топчетата на дявола. Каменни сфери са открити и в Нова Зеландия в залива Моераки, северно от Дънедин. Разстоянията между отделните огнища придобиват колосални измерения с откриването на огромни гладко полирани каменни кълбета с диаметър между 1,5 и 3 м на остров Чамп (Франц-Йосифова земя) в Баренцово море.
Изследователят на феномена и водещ научен сътрудник на руския Институт по органична и обща химия Валентин Глазов се позовава на проучвания, според които
около кълбовидните мегалити съществува „аномално поле"
което разстройва показанията на електроприборите, блокира часовниците и нарушава биоритмите на живите организми. Установено е, че намиращи се в периметъра на кълбетата хора често страдат от учестяване на пулса, изменения в координацията на движенията, разстройство на съня и частична амнезия.
Какво е предназначението на каменните кълбета? Според д-р Луис Гомес те изобразяват небесните тела от Слънчевата система. Възможно е каменните сфери да са материализиран израз на представите за съвършенството на планетите, изобразявани от ацтеките като кръгъл предмет или топка, с която боговете играят. Руският учен Александър Казанцев допълва, че
би могло да става дума за проекция на звездно небе
„паметник за посещаването на Земята от друг разум". Същевременно по форма каменните сфери напомнят и регистрираните в цялата човешка история светещи „небесни кълбета", обожествявани или следени с ужас от вярващите в намесата на дявола. Уфологично пристрастните тълкуватели на феномена приемат, че кълбетата образуват ограничителни линии и са ориентири, по които космическите изследователи определят своя курс за приземяване на построен от тях космодрум. Други хипотези ги определят като „космическо око" - маяци, усилващи изпращаните или постъпващи от бездните на Вселената послания от „висшия разум". Легенди и предания от цял свят свидетелстват за периодични природни катастрофи, унищожили огромни библиотеки, съхранявали събирани от всички предходни епохи знания за Всемира. Дали заедно с тях не е изгубена и тайната на каменните кълбета?
Павлин Димитров [email protected]
