Брошурата от 1855 г., издадена от Джеймс Уърд
През зимата на 1820 г. в градчето Линчбърг, Вирджиния, се появил ловец на бизони на име Томас Джеферсън Бийл. Авантюрист и любител на развлеченията, който прекарал два месеца в местния хотел „Вашингтон". Върнал се отново след две години и оставил при собственика на хотела желязна кутия, в която според думите му се пазели изключително важни документи. Вероятно хотелиерът Робърт Морис спечелил доверието му. След това изчезнал. Минали двадесетина зими. Бийл така и не се появил, а Морис отворил кутията чак през 1845 г.
Освен няколко безинтересни парични разписки и две писма, адресирани лично до него, на дъното й лежали три листа хартия, загадъчно изписани с цифри. Едното писмо било доста подробно и интригуващо. В него се разказвало следното: през 1818 година Бийл с отряд от 30 ловци се натъкнал на голяма златна мина на север от Санта Фе. В продължение на осемнадесет месеца вместо с лов мъжете се занимавали с добив на злато и сребро. Количеството било такова, че осигурявало охолен живот на всички до края на дните им. Имало един проблем - съкровището трябвало да бъде транспортирано от земите на Мексико в Съединените щати. С тази мисия се заел Томас Джеферсън Бийл, който заменил част от златото със скъпоценни камъни, които заедно с останалото скрил в мина недалеч от Бъфорд.
|
Тази история е описана в брошура от 1855 г., отпечатана от издателя Джеймс Уърд. Уърд предоставил ръкописа на конгресната библиотека, където се съхранява и днес. Авторът на книжката запазил своята анонимност. Единственото, което се знае за него, е, че твърдял пред издателя Уърд, че получил кутията с цялото й съдържание лично от Робърт Морис през 1862 г. Издадените екземпляри веднага се превърнали в библиографска рядкост, а легендата за съкровището на Бийл е жива вече два века. Да се върнем на момента, когато хотелиерът разбил ключалката на желязната кутия. Според писменото желание на Томас Бийл, в случай че не се появи до десет години, което най-вероятно би означавало, че е загинал, хотелиерът Морис трябвало да намери тайното местонахождение, да запази една трета от съкровището за себе си, а останалото да предостави на потенциалните наследници на другарите му. Адресите им били посочени в криптограма с номер 3. |
Първата криптограма описвала точното място на съкровището, а втората представлявала списък на ценностите. Ключът за кода от своя страна бил запечатан в плик и оставен на съхранение на друг „верен приятел", живеещ в Линчбърг, с молба да бъде предаден през 1932 година на Робърт Морис. Само че този приятел никога не се появил...
Явно дешифрирането не било силната страна на Робърт Морис и на преклонната 84-годишна възраст той окончателно решил да сподели тайната с млад свой довереник (бъдещ автор на ценната брошура) с молба да постъпи според желанието на Бийл, като включи естествено и себе си в разпределението на бленуваните ценни предмети. След доста опити младежът предположил, че ключът към загадката е използването на някаква книга за криптиране на текста. В стремежа си да се добере до тайното съдържание той прелистил безчет страници. Не е за вярване, но след време му провървяло... Ключът към криптограма номер 2 била Декларацията за независимост на САШ, буквите на която съответствали на определени числа в шифъра. Така пред очите на упорития търсач на съкровища изплувал следният текст: „В окръг Бедфорд на четири мили от Бъфорд в тайно място на дълбочина шест фута скрих следните ценности, принадлежащи на хората, чиито имена са посочени в документа, отбелязан с номер 3. Първо оставихме 1,014 фунта злато и 3,812 фунта сребро, докарани там през ноември 1819 г. Втората партида, през декември 1821 г., бе от 1,907 фунта злато и 1,288 фунта сребро и скъпоценни камъни, обменени в Сейнт Луис срещу сребро, за да улесним пренасянето, чиято обща стойност възлиза на 18,000 долара. Всичко е надеждно скрито в железни гърнета, затворени с железни капаци. Местонахождението е отбелязано с наредени наоколо камъни, съдовете са поставени върху камък и са затрупани с камъни. Лист номер 1 дава точните координати, с които мястото да бъде лесно намерено..."
С разчитането на криптограма номер 2 успехът напуснал автора на брошурата (някои предполагат, че това бил Джеймс Уърд, издателят. Други вярват на хипотезата, че е авторът на булевардни романи Джон Уилям Шърман. Най-интересната версия обаче е, че брошурата е дело на писателя и криптограф Едгар Алън По). В продължение на двадесет години той се опитвал да разгадае шифъра на останалите криптограми, но уви, напразно. Разорен и отчаян, анонимният герой се отказал от по-нататъшни опити и предоставил тайната на обществото, като оставил ценен съвет за любителите на загадки: „Не жертвайте като мен живота си и интересите на своето семейство заради нещо, което може да се окаже пълен мираж."
Съветът му не бил оценен и кодът на Бийл обсебвал съзнанието на много търсачи на съкровища и загадки - братята Харт, един от пионерите на компютърния криптоанализ Карл Хамър и др. Съществува дори цяла асоциация, която се занимава със загадката. Освен по интелектуален път - чрез разчитане на тайната, се предприемали и груби действия по разкопаването на райони с вероятното местонахождение на съкровището.
Хората посвещавали живота си на тази мистерия.
Професионалните криптографи също се опитвали да разбият кода, но и в ерата на компютърния анализ двата документа не се поддават на методите им. Досега е доказано, че като ключ за разбиване на кода са използвани около 8,000 документа, между които договорът между правителството на Съединените щати и индианците, була (нещо като постановление, подпечатано с оловен печат) на папа Адриан IV, Брест-Литовският мирен договор и др.
На загадката са посветени и много книги: „Съкровището на Бийл: нови сведения за една голяма загадка" от Питър Ваймайстер, „Книга на кодовете" от Саймън Синг и др. Добре скритото съкровище днес се оценява на $30 милиона. Историята вдъхновява американския писател Дейвид Балдачи да напише и увлекателния трилър „Обикновен гений". Но полза няма ни от книгите, ни от работата на толкова умове. Загадката на съкровището на Бийл остава неразкрита. А с нея и самото съкровище, което най-вероятно продължава да си стои закопано някъде там в очакване на по-добри времена и по-мъдри умове.
